Гей парадът беше отменен, или по-скоро се вля в настоящите протести, но въпросът за правата на хомосексуалистите все пак намери място в обществения ни дебат през последната седмица благодарение на серия от публикации във вестник „Култура“.
Следих внимателно протестите във Франция срещу легализацията на хомосексуалните бракове, прочетох и „скандалната“ статия на Михаил Шиндаров в „Култура“.
Заключението ми е, че противниците на гей сватбите нямат никаква стратегия. Тези хора не осъзнават, че най-лесният начин да се справят с желанието на хомосексуалистите да се бракуват е като им позволят да го направят. 80 % от хетеросексуалните ми приятели на моя възраст биха отишли в гражданското само ако им опреш пистолет в гърба. Те предпочитат да живеят с партньор(к)ите си на семейни начала, но без да узаконяват връзките си. Желанието на гейовете да получат правото да се женят в днешно време изглежда като атавизъм. Това е своеобразна социална инициация, напомняща на тинейджърски бунт. Ако тяхното искане бъде удовлетворено, сигурен съм, че до година-две меракът им да получат официалната титла „съпрузи“ ще се изпари и процентът на „законните семейни двойки“ сред тях няма да е по-голям от този на хетеросексуалните такива.
Мисля, че полемиката не е „за“ и „против“ хомосексуалните бракове. Важният въпрос днес е за бъдещето на брака като институция.
