Миналото на ‘Близкият далечен изток’ категория

Арабската хип-хоп революция

декември 9th, 2011

Жасминовата революция приключи. Тунизийците отпразнуваха победата й с… рап концерт в центъра на столицата им. Вероятно за българите това звучи изненадващо, защото в музикално отношение за нас Близкият изток не е нищо повече от прародина на родната ни чалга. Оказва се обаче, че докато сънародниците мятат гюбеци в известни столични клубове, арабският свят е развил модерна музикална сцена с голямо политическо и обществено влияние, добила популярност далеч извън границите на региона. Музикантите от тази нова близкоизточна генерация изиграват огромна роля в събитията, които наблюдаваме напоследък в тази част на света.

За да успее, една революция трябва да има не само идеология, но и химн. Доказали са го французите с “Марсилезата”. Арабските революционери са извадили поука от тази история. Жасминовата революция се нуждаеше от химн и местната хип-хоп сцена й го предостави.

Не трябва да се учудваме, защото арабският рап от самото си възникване е свързан с политиката. Той е заченат с бунт и кръв.

“ГОВОРИ И УМРИ”

Годината е 1988. Полъхът на промяната, витаещ в Източна Европа, достига и до съветските сателити в Близкия изток. На 5 октомври хиляди ученици и младежи излизат по улиците на Алжир, за да протестират срещу проваленото управление на прокомунистическия президент Шадли Бен Джедид. Демонстрациите са смазани с брутална жестокост, но именно те вдъхновяват Туат М’ханд, Рабах Урад, Аяд Ясин, Тенуан Редуан, Мохамед Урад и Хаджира Фезуи да образуват първата арабска рап група ЕмБиЕс.

“През 1988 ние все още бяхме прекалено млади, но знаехме за случващото се от нашите братя, които протестираха по улиците. Тогава започнахме да разбираме политическата ситуация в страната и осъзнахме, че нещата са ужасно сбъркани. Дотогава ние нямахме никакви политически идеи или мнение, но от 1988 започнахме да наричаме нещата с истинските им имена и да пишем (песни) за тях”, разказва Туат М’ханд.

„Рабах за президент“ (Рабах Урад пародира алжирския президент Бутефлека) снимка: http://www.myspace.com/rabahdonquishoot

Името на бандата е абревиатура от израза “the Micro Breaks the Silence”- “Микрофонът Разбива Тишината”. Лидерът на групата Рабах Урад обяснява, че именно това е била тяхната задача- “да разбият тишината”, наложена от режима.

Президентът Джедид е свален, но вместо да поеме пътя към демократизация, Алжир изпада в хаос и продължителна гражданска война между ислямисти и военни.

Урад описва Алжир през 90те години на 20 век като “културна пустиня”: “Съществуваше артистична стагнация. Животът на артистите беше тежък и много от тях заминаха за Франция. Нямаше шоута, представления, не се издаваха албуми- слушаше се само лоша рай музика (рай- фолклорен музикален стил в Алжир, смесица от арабски, африкански, испански и френски мотиви). Затова ние решихме да разбием тази тишина и да направим нещо ново, нещо с дълбоко политическо и социално послание”.

“По време на “черното десетилетие”, както понякога наричаме 90те, нямаше значение дали си артист или полицай. Всеки беше заплашен от действията на екстремистите или на армията. Сещам се за един цитат от великия алжирски писател Тахар Джаут, който беше убит през 1993 в разгара на гражданската война. Той казва: ”Ако си държиш устата затворена, ще умреш; ако говориш, пак ще умреш; така че говори и умри!”, обяснява Туат М’ханд.

“ЕВРОПЕЙСКИ ИЛИ АРАБСКИ РАП?”

Заплахите за живота на членовете на ЕмБиЕс се увеличават. Те решават, както и мнозина други, да потърсят убежище във Франция. Това решение не вреди на кариерата им. Напротив, групата добива голяма популярност извън родината й. Започват да изпълняват песни и на френски език.

По това време се забелязва възход и доминация на изпълнители с близкоизточен произход върху европейската хип-хоп сцена. Тежък бийт с хардкор елементи, съчетани с хапещи текстове за проблемите на имигрантите и живота в предградията е безотказната рецепта на успеха им. Рапърите имат голямо влияние сред мюсюлманските общности в Европа, като доста често се превръщат в техни говорители.

През 2007 г. холандският рапър от марокански произход Салах Един издава албума “Най- лошият кошмар на Нидерландия”. Целта на изпълнителя е да отговори на надигащата се вълна от ислямофобия в страната. Излизането на тавата предизвиква скандал. Салах Един е обвинен, че защитава ислямските екстремисти. Повод за тези твърдения става фотографията на oбложката на диска, където Салах Един имитира снимка на ислямистът Мохамед Буйери, убил холандския режисьор Тео ван Гог. Салах признава, че е търсил такова “сходство”, но това е било продиктувано от желанието му да “покаже как холандците гледат на него като на млад мюсюлмански екстремист, а не като на човек, но това не означава, че той по някакъв начин защитава действията на Буйери”. Холандският политик Геерт Вилдерс включва в първaта версия на филма си “Фитна” снимки на ислямистки терористи, сред които е и въпросният кадър от обложката на албума на Салах Един. Според Един публикуването на снимката в медиите и използването й във филма “Фитна” е целяло неговото дискредитиране. Споровете между рапърът и медиите са уредени с извънсъдебно споразумение, съгласно което той получава обезщетение от 25 000 евро.

Противоречивите действия на Салах Един обаче се оказват добра реклама за албума му. Песните и клиповете му се радват на голям интерес сред младите холандци, макар че предизвикват различни реакции.

Интересното в случая е, че за да отправи политическо послание, Един използва медиите и езика на попкултурата, а Геерт Вилдерс изразните средства на пропагандата и то във филм с качеството на нискобюджетен телевизионен репортаж.

Откроява се ясно една тенденция: докато повечето западни рапъри по това време пеят за коли, жени и купони, близкоизточните им колеги се възприемат като обществени активисти.

“РАП ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯ ПО АРАБСКИ”

Първата генерация арабски рапъри емигрира в Европа, но тяхното наследство в Близкия изток не е изгубено.

“Научих се да рапирам на арабски език под силното влияние на алжирската банда ЕмБиЕс. През 2000 наех студио и записах първото си парче. То ме направи толкова известен, че неочаквано се озовах да пея пред 2000 души. Сега около нас се разви цяла хип-хоп сцена, но ние бяхме първата рап група в Палестина”, разказва Тамер Нафер, фронтмен на групата “ДАМ”.

Макар че “ДАМ” са първата палестинска група, която става световноизвестна, възходът им не е безпроблемен. Според някои от лидерите на Хамас стилът хип-хоп е “негативно западно влияние”.

“Нямам идея какво мислят за нас Хамас. Не съм се срещал с тях. Политически ангажирани и активни сме, но не сме екстремисти. Все пак ние сме изключително добре приети в Палестина и мнозинството от почитателите ни са набожни мюсюлмани”, заявява Тамер.

Популярността на бандата се дължи до голяма степен на тяхната “политическа ангажираност”. Според думите на членовете й, те водят “поетична война” с ционизма. Песните им са спечелили повече поддръжници за палестинската кауза по света, отколкото дипломатическите ходове и изявления на арабските политици.

Освен на арабски, “ДАМ” пеят и на английски. Клиповете им са субтитрирани, а някои от песните им като “Кой е терорист?” се пускат за свободно сваляне в интернет, което се оказва добра маркетингова стратегия. Но не печалбата е цел на бандата, защото както отбелязва Тамер, “ние сме некомерсиални”.

Парадоксалното в случая е, че тези палестински рапъри имат доста фенове и в… Израел. Тамер и съратниците му Сухел и Махмуд са сред така наречените “израелски граждани от арабски произход”, наброяващи 900 000. Самите те отхвърлят това определение и се наричат палестинци. Въпреки това групата записва песни на иврит и реализира проекти с израелски музиканти като “Шотей Ханува”, с които създават песента “Поколения, искащи мир”. Оказва се, че за “ДАМ” рапът не е само оръжие във “войната”, но и средство за постигане на “мир”. Но как трябва да изглежда този “мир”?

ДАМ
„ДАМ“ Тамер Нафер е в средата. снимка: http://www.damrap.com/photo2.html

Тамер описва неговата представа за разрешаване на конфликта: “Как щяха да се чувстват чернокожите в САЩ днес, ако никой никога не беше осъдил робството като престъпление? Не е възможен мир, докато израелското правителство не признае, че са ни отнели всичко през 1948 г. и са депортирали семействата ни. Втората стъпка е да ни се извинят. Третата- да ни върнат собствеността, домовете и земята. Тук не става дума за създаване на палестинско правителство. Аз не се боря за флаг, символ или името “Палестина”. Тук става въпрос за хората и възможността да изградят бъдеще за децата им. Когато тези три стъпки се изпълнят, евреите могат да живеят тук с нас- има място за всички. И наистина няма никакво значение как ще се нарича тази държава”.

Освен политически теми, песните на “ДАМ” отразяват и наболели социални проблеми. Парчето им “Свобода за моите сестри” третира въпроса за положението на жените в мюсюлманското общество.

“Много мъже ми казват: “Да, прав си, трябва да променим отношението си към жените”. Но същевременно не искат да започнат тази промяна със своите сестри и съпруги”, коментира Тамер.

“Оръжие във войната”, “инструмент на мирната дипломация” и “средство за социална промяна”, така виждат ролята на рапа в Близкия изток членовете на “ДАМ”. И успяват да го използват за реализирането на тези цели. Около групата се формира общност от младежи, които искат да изградят своето бъдеще и са неподвластни на политическите манипулации.

“ДАМ” означава “вечност” на арабски език, но и “кръв” на иврит.

“Когато изречеш думата “кръв”, повечето хора правят асоциация с насилие. Но не и аз. Аз виждам обратната страна на монетата. На първо място кръвта е това, което позволява на живота да продължи. Ако комбинираш двете значения на думата- на арабски и на иврит, получава се “вечна кръв”, което означава, че политиката никога няма да изтрие това, което ни прави човеци”, обяснява Тамер.

“ВЪЗХОДЪТ НА ХИП-ХОПА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК”

В началото на новото хилядолетие в Близкия изток се появяват все повече рап групи, а този тип музика печели все повече почитатели.

През 2004 г. се провежда първата церемония по връчване на Арабските музикални награди. Призът за “Най- добра модерна музикална формация” получават египетските рапъри ЕмТиЕм. Изборът е посрещнат с противоречиви оценки в медиите. “Дали хип-хопът не е вреден за традиционната арабска музика”, питат коментатори. Но под опасенията за угроза към автентичността на арабската култура прозира друго- страхът от “покваряващото” въздействие, което имат рап лириките върху младото поколение.

ЕмТиЕм                                                снимка: http://www.myspace.com/mtm3eg

Членовете на ЕмТиЕм: Мики, Таки и Махмуд, не се препокриват с представата ни за рапърите, отраснали в бедни квартали. Тримата са високообразовани и по- скоро принадлежат към съсловието, което наричаме средна класа. Слушателите им също са млади и образовани хора. Точно те имат най- голямо желание за промяна на статуквото, защото не виждат възможности да реализират потенциала си.

Рапът често се превръща в средство за изразяване на тяхното недоволство и искания.

В отговор арабските режими цензурират “неудобните” песни и репресират изпълнителите им. Тези действия обаче не решават проблемите, а само засилват недоволството на арабските младежи. В краят на десетилетието вече не съществува предпазен клапан за изпускане на парата.

.

Избухва Жасминовата революция в Тунис

“ХИМНЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА”

На 24 декември 2010 г. в 5 часа сутринта екип на тунизийската тайна полиция атакува къща в неголемия пристанищен град Сфакс. След няколко минути полицаите излизат, водейки със себе си 21-годишен младеж. Вече е изминала седмица от началото на протестите в Тунис и страничният наблюдател би си помислил, че задържаният е важен опозиционен лидер, но това е доста далеч от истината.

Единственият грях на арестувания Хамада Бен Амор е, че две седмици по- рано е качил в ЮТуб своето парче “Държавен глава” („Гласът на Тунис“). Песента е рап обръщение към тунизийския президент Бен Али, в което му се задават неудобни въпроси за корупцията и нарушенията на човешките права в страната. За няколко дни “Държавен глава” е свалена над 1 000 000 пъти, а демонстрантите в столицата се събират, пеейки я. Повечето от тях не знаят истинското име на изпълнителя. По- известен е с псевдонима си “Ел Женерал”.

Новината за ареста на рапъра се разнася бързо. Протестиращите отправят искания за неговото освобождаване. Силите за сигурност разбират, че вече не могат да правят каквото си искат и за да не ескалира напрежението, пускат “Ел Женерал” след тридневен престой в карцер.

Младежът е посрещнат от връстниците си като герой. Едва тогава той осъзнава какво голямо значение е имала песента му. На 14 януари 2011 г. Бен Али напуска Тунис и режимът му пада. Но искрата на революцията се прехвърля в Египет. “Ел Женерал” се изненадва, когато чува, че на 25 януари песента му “Държавен глава” се подема и от протестиращите на площад “Тахрир” в Кайро.

“Получих много съобщения от египетски младежи, които ме молеха да отида в Кайро и да изпълня песента на живо, но за съжаление нямах паспорт и виза”, спомня си “Ел Женерал”.

След победата на Жасминовата революция младежът е в центъра на медийния интерес. “Той се опитва да се държи като корав мъжага, но има невинно излъчване и говори възпитано и меко. Всъщност, вие бихте се радвали да имате син като него”. Така описва “Ел Женерал” репортерката на “Тайм” Вивиен Уолт.

“Ел Женерал” е типичен представител на младото арабско поколение- възпитан, образован и гневен. Казва, че това, което го е привлякло в рапа, е неговата сила като “протестна музика”.

Ел Женерал
Ел Женерал                      снимка: http://www.facebook.com/general.offciel

“Корупцията беше навсякъде. Излизаш на улицата и виждаш как полицията малтретира гражданите. Отиваш в съда и можеш да бъдеш оправдан, ако си платиш на съдията, но бедните хора ги тикат в затвора. Ако си дребен търговец, ще бъдеш експлоатиран от големите акули, свързани с президента. Моите родители имаха хубава работа и не бяхме бедни, но аз виждах на каква несправедливост са подлагани толкова много мои приятели”, обяснява “Ел Женерал”.

Започва да пее през 2008 г., но държавните институции му забраняват да организира концерти, затова той се обръща към интернет и социалните мрежи, за да популяризира творбите си. Профилите му в социалните мрежи са блокирани от службите. Родителите му не одобряват заниманията му и се тревожат за неговата сигурност. Отношението им се променя след победата на революцията. Синът им е звезда.

През октомври, в навечерието на туниските избори, “Ел Женерал” е вече във Виена, където изнася концерт, част от голямото му европейско турне. Облечен е по последна мода, копираща известните американски хип-хоп изпълнители. На журналистите се отделят по 15 минути.

“Много неща се промениха през последните месеци (в Тунис), особено по отношение на рап музиката. Преди беше незаконно да организираш концерти или да продаваш нецензурирани албуми. Сега Министерството на културата призна хип-хопа като форма на изкуство. Музикални клипове се въртят по телевизията, а това, което се показва на екрана, се продава по- добре на пазара. Революцията позволи на хип-хопа да заеме полагащото му се място в тунизийското общество. ”, обявява на всеуслушание певецът.

Носят се слухове, че издаването на дебютния албум на “Ел Женерал” ще бъде финансирано от тунизийското правителство. Мениджърът му Софян Сиала споделя пред някои колеги журналисти, че наистина “има нещо такова”.

Лошо няма, но да не се окаже, че “бардът на революцията” се превръща в “бард на властта”?

Изгубени поколения

юни 1st, 2011

Преди няколко седмици той е протестирал по площадите на Тунис. Вярвал е, че може да промени бъдещето на страната си. Днес блясъкът и ентусиазмът са изчезнали от очите му.  Заменила ги е умората. Той вече е един от хилядите емигранти, опитващи се да достигне до Франция по нелегалните пътища на Европа.

Защо е тук?! Нали Жасминовата революция победи, нали сега е момента да се гради бъдещето на Тунис…

-         Искам да живея сега!- заявява  той.

Отговорът му е прост и ясен за разлика от все още неясното бъдеще на родината му. Опиянението от победата е отстъпило място на всекидневния прагматизъм, белязан от продължаващата безработица и нищета. Не се самозалъгва. Знае до голяма степен какво го очаква. Има роднини в Париж. Предполага, че следващите няколко години ще работи нискоквалифицирана работа и ще живее в мръсните предградия. Има и реалистични надежди, че “може би ще пробие”. Все пак е дипломиран инженер на 26 години. При всички положения за него жестоката реалност на емигрантската действителност в една “уредена” държава е за предпочитане пред стихийната неизвестност в Тунис.

Той има оправдание. Арабският преход започва сега, а на него не му се чака. Какво е обаче оправданието на българската държава, че след 20 “усилни” години на реформи и „промени към по- добро“ мнозинството от младите все още искат да я напуснат. Безсилието на правителството изкристализира в идеята за закрепостяването на завършилите висшисти чрез петгодишна трудова повинност.  Това е по- лесния вариант, отколкото да се създадат условия, които да ги накарат да останат. Но “талантите” ще продължат да напират да отидат някъде, където ще ги ценят, вместо да разбиват стените на системата с глави. По- лесно е да се вградиш в една чужда, но работеща система, отколкото да изградиш собствена, когато отвсякъде ти пречат.

Все пак всички искаме да живеем сега.

Да живеем, не да оцеляваме.

П>С>

Къде остана детството? А детските мечти?

Честит ден на детето! :)

НЕДЕЛНО КИНО: “чужденци” в “засада”…

септември 19th, 2010

Ерез Тадмор и Гай Натив са представители на новата “либерална вълна” в израелското кино. Както останалите режисьори от тяхното поколение, отраснали в Израел, те също се опитват да дадат нова гледна точка към политическата и обществената действителност в региона и палестинско- израелския конфликт.

Ерез Тадмор вече е представян пред българска публика с филма му “Според размера”.

Искам да споделя две късометражки на това дуо, които се оказаха техния пробив в света на киното. Провокира ме факта, че тези филмчета са предназначени не само за зрителите в Израел и Близкия изток. Те са някак актуални и за българската ситуация.

В “Чужденци” става въпрос за побой над емигранти в градския транспорт, а само преди няколко месеца в един столичен трамвай се пердашиха леви и крайно десни активисти. “Засада” пък, макар и косвено, е посветен на футбола. Световното първенство по този спорт, както ви е известно, завърши съвсем скоро и емоциите около него не са отшумели съвсем. Но преди всичко тези две творби третират темата за обединението и разделението на/между хората. А съвсем наскоро ние отбелязахме 125 години от Съединението на България.

Простички истории заснети грамотно и въздействащо.

Приятно гледане! :)

ЧУЖДЕНЦИ /STRANGERS/ (2003)

ЗАСАДА /OFFSIDE/  (2006)

Умри!

август 6th, 2010

Тя стана, поднесе деликатно извинение и с грация и финес се отправи към тоалетната на заведението, “за да напудри носа си”. Те едва дочакаха да се скрие от погледа им. Останали сами на масата, коч компания в чист вид, подивяха за секунди, сякаш чуха сигнална тръба да свири “свободно”. Върху ми се изсипаха няколко потопа от думи:

-         Братче, страхотна е!

-         Наистина, човек, много е свежа и естествена…

-         Абсолютна трещелка! Лепвате си невероятно…

-         Разби стереотипа за германките, който имах…

Не им исках мнението, но те се чувстваха длъжни да го изкажат. Естествената реакция на приятелите ти, когато им представиш “половинката” си. Това е част от социализацията на всяка двойка. Излизате от “любовния пашкул” и навлизате в света на другия, за да тествате новото ви “ние”. Вероятно нейните приятелки са имали подобни реакции, след като тя ме запозна с тях. При всяко положение, сигурен съм, че са имали дълги и напоителни разговори по мой адрес насаме. Има нещо гадно в този ритуал на обсъждане, но ако отрека, че ми беше приятно да ги слушам как се прехласват по нея, ще излъжа. Спомням си как веднъж се напихме с чичо ми, лека му пръст, и той ми сподели с дълбока болка в гласа, че “за тридесет години никой не му е направил комплимент за жена му, никой не я загледал или забелязал”. Тогава осъзнах колко перверзно и несигурно същество е човека, щом като за най- интимния си избор, за най- съкровеното решение с кого да сподели живота си пак се нуждае от общественото одобрение. Но в този момент това нямаше значение, защото бях победител. Общественото мнение крещеше с пълно гърло “Браво! Страхотен избор!”. Само К. стоеше в края на масата и мълчеше. Най- накрая реши, че е време да вземе думата и да изкаже тежката си преценка:

-         Всичко изглежда много добре, но нещо ме тревожи…

-         Какво?- живо се заинтересувах.

-         Защо постоянно те проклина?

-         Моляяяяяяяяя?!?!?!- бях като ударен с мокър парцал.

-         Ами постоянно ти повтаря “умри”! През няколко изречения! И пак “умри”…

Исках да му обясня, но смехът ме стисна за гърлото. Следващите пет минути прекарах в конвулсии, без да мога да си поема дори въздух.

“Умри” или както е по- правилно да се произнесе “ъмри” (عمري) е арабска дума с много значения. Най- буквалният й превод може би е “моята възраст” или “моето време”, но се използва доста често като гальовно обръщение към любим човек. Когато се употребява в този аспект, като нарицателно за обичан от теб човек, се превежда като “мой живот” или “животе мой”.

Повече подробности за думата може да даде някой с по- добри познания по арабски от мен. Честно казано не съм много сигурен в обяснението, което давам.

От поредицата “Езикови неволи или за ползата от изучаване на други езици (освен английски) :)

Виртуалният Близък изток: Интернет и публичният дебат

юни 26th, 2009
В началото на нашето хилядолетие «глобалната мрежа» вече присъства в живота на повечето държави от региона. По това време в Европа и Америка интернет се е изградил като първата действително «масова» среда, неотменно открита и децентрализирана, позволяваща на всеки да получава и разпространява алтернативни информации на сравнително ниска цена. Така на запад «виртуалното пространство» се превръща в център на обществен дебат и комуникация. Дали западният опит е приложим в мюсюлманския свят? Колко са интернет потребителите в региона? За какво използват «мрежата»? Разгръщат ли се обществените дискусии в близкоизточното киберпространство?

[+/-] СТАТИЯТА:

Възходът на интернет потреблението

През 1999 г., съгласно сведенията на дъблинската компания за информационни технологии “Ноа”, в Близкият изток без северна Африка вече има 880 000 човека онлайн. Според Доклада за човешкото развитие в арабският свят, изготвен от програмата за развитие на ООН през 2003 г. на 1000 души в региона се падат 18 компютъра, а достъп до интернет има само 1,6 % от населението. През 2003 г. вече около 4 % от населението в арабските страни използва интернет- приблизително около 11 милиона човека. В последната четвърт на 2004 г. много сайтове регистрират повишение на посещаемостта, развитие дължащо се на подобряването на интернет връзката в арабските държави. За този ръст допринасят най- вече Египет и Саудитска Арабия, на които се падат една трета от всички интернет ползватели в региона. Употребата на интернет се разпространява най- бързо сред младежите и жените. Показателен е фактът, че 50 % от младежите на възраст между 15 и 24 години в ОАЕ са свързани с интернет. Жените са близо 50 % от всички интернет потребители в арабските страни. През 2006 г. по данни на технологичната компания «Нилсен», занимаваща се с маркетингови проучвания, арабските интернет потребители са 19 милиона. Това е ръст с почти 500 % спрямо 2000 г. Според последните данни на «Интернет Уърлд Статистик» от септември 2007 г. посетителите на «глобалната мрежа» от арабския свят са 29 милиона и съставляват 8.5 % от арабско говорящото население. Арабският език е десетият най- използван език в интернет. На северноафриканските страни се пада 26 % от употребата на виртуалната мрежа в Африка, а 17, 3 % от населението на Близкия изток е вече онлайн. За нарастването на интернет потреблението спомага и смекчаването на правителствените рестрикции в редица страни от региона, въпреки че цензурата си остава един от най- наболелите проблеми. ОАЕ, Бахрейн и Йордания намаляват филтрирането и го ограничават върху няколко политически сайта на опозицията. Катар контролира само трафика на порнографски материали. Нефилтриран достъп има в Мароко, Египет, Ливан, Кувейт, Либия, Судан и Ирак. Но в Либия и Судан стойността на свързването с «глобалната мрежа» дълго време е толкова висока, че това ограничава интернет потреблението до едно малцинство, макар и положението да се променя през последните години.
От изложените по- горе данни става ясно, че значението на интернет в живота на мюсюлманския свят все повече нараства, макар регионът да изостава в това отношение от Европа. Но със сигурност «виртуалната мрежа» е вече неотменна част от социализацията на младежите и образованото градско население в Близкия изток.

Какво търсят местните жители в интернет?

Видяхме, че вече една не малка част от жителите на региона са онлайн. Но какво търсят те там? Албрехт Хофхайнц е направил проучване по този въпрос и установява, че «освен инструменталните сайтове от типа на търсачки, справочници или центрове за софтуерна помощ, «мрежата» е призвана да задоволи следните потребности, подредени в приблизителният ред, отразен от трафика в киберпространството: поддържане и разширяване на социалните контакти чрез електронна поща и чат; запознаване с новините от надеждни международни източници; обсъждане на всичко под слънцето, но преди всичко на такива традиционни теми табу като религия, политика и отношенията между половете; запознаване с моралните принципи на съвременната ислямска перспектива върху модерният живот; развлечение, особено свалянето на музика, но също така компютърни игри и спорт; ръководство за това как да живееш като мюсюлманска жена в съвременния свят, включително отговори на всички «обичайни» женски въпроси (красота, мода, кухня, отношения, сексуален живот, деца, работа и семейство); сватовнически услуги; и делова информация.»
Интересно е, че електронните версии на традиционните вестници са относително по- малко успешни, отколкото позиционираните само в интернет издания. Така например, либералният «Елаф» (Elaph.com) в началото на 2004 г. достига най- известният и уважаван международен арабски ежедневник «Ал Хаят» (http://www.alhayat.com/ ) по популярност сред онлайн читателите и през април 2005 г. става най- посещаваният информационен сайт в Саудитска Арабия, изпреварвайки «Ал Джазира». Други популярни издания, разпространявани единствено в електронен вариант са «Ал Канат» (alQanat.com), «Мидъл Йист Онлайн» (middle-east-online.com ) и палестинският «Дониа Ал Уатан» (alwatanvoice.com).
Мнозина представители на образованият елит използват «мрежата», за да осъществяват връзка с местните и национални власти. Това се обуславя от факта, че редица държави от региона правят стъпки в създаването на електронни правителства. Египет е един от пионерите в тази област и продължава да предприема инициативи, които да подобрят виртуалните връзки между властите и гражданите. Египетското правителство с помощта на Майкрософт създава портал за правителствени услуги (www.egypt.gov.eg ), който е открит на 25 януари 2004 г. в присъствието на Бил Гейтс. Мароко (www.egov.ma) и Йордания (www.moict.gov.jo/MoICT/MoICT_e_Services.aspx) също развиват започнатите от тях през 90-те години на 20 век проекти в тази насока.
Младежката възраст на онлайн потребителите, както и големият брой жени сред тях, намира отражение в ръста на посещенията на сайтове като «Фоста» (http://fosta.net/ ; сайт за развлечения за млади мъже), «Бент-Ел-Халал» (http://bentelhalal.maktoob.com/ ; уеб-страница за запознанства с цел брак, основана в Египет. Има религиозен характер), «Кооора» (kooora.com, портал за футбол), «Тараб» (6rb.com; портал за музика), «Хауаа- Уърлд» (hawaaworld. com ; портал за жени, базиран в Саудитска Арабия. Безусловно един от най- популярните форуми по женски въпроси.) и много други подобни.
Но тези данни не трябва да ни подвеждат, че «виртуалното пространство» в мюсюлманския свят се използва само като място за забавления и черпене на полезна бизнес информация. Напротив, интернет все повече се превръща в терен за осъществяване на обществения дебат в региона.

Интернет и общественият дебат в Близкия изток

Младежката възраст на мнозинството интернет потребители в Близкият изток не е показателна за техния интерес към обществени и политически проблеми. Всъщност, младите мюсюлмани обръщат много по- голямо внимание на такива теми, отколкото техните връстници в Европа и Америка. Но дискурсът им към обществената проблематика се различава значително от западният.
Ако погледнем близкоизточното интернет пространство, ще установим, че дори «виртуалната революция» е пряко свързана с осмислянето на ислямската традиция. Албрехт Хофхайнц отбелязва, че «две особености характеризират арабският интернет ъгъл днес. Първо, религията има най- голям дял откъдето и да е другаде в света и второ, арабските потребители са изключително активни в дискусии- особено засягащи политиката, религията и секса.» «Приблизително 8-10 % от най- посещаваните 100-200 арабски сайта имат религиозен характер».
Тези констатации не са учудващи предвид факта, че още през 90-те години на 20 век, докато все още сайтове със западен произход доминират в мрежата, много защитници на исляма и членове на ислямистки групи припознаха интернет като средство за разпространение на техните послания. Така например, алжирците могат да посетят многобройни ислямистки сайтове като този на ФИС- организации, които са забранени в Алжир и нямат никакво законно право за публикации. От политическите сили на опозицията в целият регион ислямистките среди са най- активни «онлайн», благодарение на голямото количество компютърно грамотни техни активисти, живеещи в Европа и Америка.
Хофхайнц се спира и на още един любопитен факт. Според него такъв интерес към религиозната тематика не съществува в другите мюсюлмански страни. През 2005 г. в класацията на 100-те най- посещавани сайтове в Иран има само една ислямска уеб-страница, а в турският топ 100 нито една. Докато в случаят с Турция може да отдадем тези данни на наложеното секуларизирано държавно устройство, то ситуацията с Иран, който в очите на запада се идентифицира като образец за теократична ислямска държава, буди недоумение. Но да се твърди, че ислямът отсъства от иранското «виртуално» пространство е прибързано. В своето изследване на иранската блогосфера Лиора Хенделман-Баавур отбелязва, че 6 % от блоговете и темите са посветени на религията и философията. Може би липсата на доктринални спорове в иранското киберпространство се дължи на фактът, че шиизмът, изповядван там, е единственият клон на исляма, който е създал някакво подобие на клерикална структура. Но ислямът присъства имплицитно в онлайн тематиката, както на Иран, така и на арабските страни при обсъждането на теми като семейството, историята и други ежедневни ситуации.
Когато става въпрос за присъствието на исляма в интернет, повечето западни коментатори го обвързват с т. нар. «джихадистки» сайтове, изразяващи радикални позиции. Но не се задава въпросът доколко е реално тяхното влияние върху интернет аудиторията в региона. Популярността на «джихадистките» сайтове е в пряка зависимост от международната обстановка. Създадената в началото на американската кампания в Ирак уеб-страница за «джихад» новини «Ал Ислам Муфаккират» (islammemo.cc) има най- голям брой посетители през ноември 2004 г., когато се водят боевете за Фалуджа. Друг такъв сайт е ветеранът «Мохиит» (moheet.com), популистки портал, собственост на създадената през 1998 г. в Дубай «Алмотахида Груп» (arabia-inform.com) и позициониран в Египет, който печели известност, обръщайки се към чувството за ислямска и арабска солидарност. За да бъдем коректни, трябва да отбележим, че спекулирането с национални и религиозни чувства в медиите и интернет не е нещо ново, и типично само в мюсюлманския свят.
Но най- популярните ислямски сайтове са не войнствените, а тези, които проповядват морално обновление на човека. Най- известен сред тях е този на проповедникът Амр Халед. Неговата страница (AmrKhaled.net, осн. 2002) задминава по посещаемост такива ветерани като «Ислям Онлайн» (IslamOnline.net, осн. 1997) и през 2004 г. се превърна не само в най- посещаваният мюсюлманска уеб-страница в интернет, но и в най- популярният религиозен сайт в света. Този млад египетски религиозен водач подобно на ислямските реформатори от 19 век вижда в исляма средство за възраждане на уммата. Но за разлика от своите предшественици той смята, че това възраждане трябва да се осъществи първо на индивидуално ниво, затова призовава своите слушатели «поемат отговорност и да вярват в своите способности». Причината за неговото влияние е много добре обяснена в една статия на Мюсюлманската асоциация в Британия, където се казва, че «той дава на младежите това, което им е отказвано много години: вяра в тяхната способност да променят и действат». Неговият девиз, превърнал се в лозунг на последователите му, е «аз съм създател, а не потребител». Видно е, че младите мюсюлмани, напълно в духа на съвремието, се осъзнават като двигател на обществената промяна. Те са тези, които «повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното».
Тази нова нагласа сред подрастващото поколение в региона, намерила израз в проповедите на Амр Халед, обяснява другата особеност на близкоизточното киберпространство- афинитетът към дискусии. Младите мюсюлмани имат мнение и искат техният глас да бъде чут, а интернет им дава възможност за това. Чрез «глобалната мрежа» беше направен опит за нещо, което не беше практикувано досега в региона- измерване на общественото мнение. На много сайтове като този на «Ал Джазира» се поставят онлайн анкети по въпроси от обществен интерес. Макар резултатите им да не могат да се сравнят с едно задълбочено социологическо проучване, те все пак дават някаква представа за обществените настроения в мюсюлманския свят.
Но основното пространство за «виртуален дебат» си остават форумите и чатовете. През ноември 2003 г. съществуват повече от 750 активни близкоизточни форума, от които около 60 са изключително популярни. Освен форумите на споменатите по- горе страници на Амр Халед и «ИсламОнлайн», трябва да споменем ролята, която играят за публичният дебат, ветерани като основаният през април 1998 г. «Ал- Саха Ал- Арабия» (буквално «арабски форум» alsaha.com), «Суалиф» (Swalif.net, осн. авг. 1999 г.) и «Арабс Гейт» (Arabsgate.com, осн. юли 2000 г.), които си остават едни от най- посещаваните уеб-страници в Близкият изток до днес. Основните теми за дискусия, както беше отбелязано по- горе, са религия, политика и отношенията между половете- въпроси, които по една или друга причина са «неудобни» в реалната йерархична среда, господстваща в тяхното ежедневие. Изследователят на арабското интернет пространство Хелми Номан е направил проучване на 338 арабско езични онлайн форуми в периода между юли и септември 2005 г. Той открива, че ислямски ориентираните форуми са най- обичайни (27 %) с подкатегория на «джихади» форумите, които са малко, но изключително активни. Само 5 % са посветени на политиката и текущите дела, много малко в сравнение с другите категории, включващи спорт (6%), развлечения (13 %), фондовата борса (11%) и компютри (17%). Номан също така отбелязва, че 42 % от всички арабски «Яхуу Групс» са посветени на секса. Интернет дискусиите посветени на секса са един от малкото начини за младите хора в региона да получат информация по тази иначе «парлива» тема, предвид че в Близкия изток тя се смята за част от интимния свят на индивида и дори няма опити за някаква просвета по тези въпроси. Друга будеща интерес подробност е, че две групи стартирали като «секс», впоследствие започват да дискутират религиозни теми.
Както се вижда от изложеното до тук, способността на интернет да прекрачва създадените граници, способства за разширяването на обществения дебат и включването в дневния ред на теми, които до скоро са били старателно избягвани. «Виртуалното пространство» създава атмосфера на свобода и толерантност. Нещо, което липсва в реалното ежедневие на жителите в региона. В киберпространството те се чувстват по- свободни да изразят своето мнение, използвайки псевдоними, за да избегнат държавния контрол, макар да съществуват редица способи, чрез които да бъде разкрита тяхната самоличност. Нарушават се табута, които в реалният живот не могат да бъдат игнорирани. Граждани на арабски страни обсъждат арабско- израелските отношения в чатове и форуми с евреи, нещо трудно осъществимо лице в лице, чрез поща, или чрез телефон, предвид че между мнозинството арабски държави и Израел отсъстват такива връзки.
Но макар и да дават възможност за изява, форумите имат различни механизми, чрез които да ограничават изразяването на «неудобни» мнения, а и доста често дискусиите в тях еволюират до караници с «нецивилизован тон», което накара интернет потребителите да потърсят ново място, където да публикуват своите мнения. Над «виртуалния хоризонт» в мюсюлманския свят изгря звездата на блоговете.
Интернет вече изгражда една нова «виртуална публична сфера» в региона, но дали тя ще окаже влияние върху близкоизточната реалност?

Публикувано в Списание “Изток- Запад”, Брой 4, април 2009