Букарски,
„платих“ я тая проза и то „солено“.
И я преживях, и я осъзнах.:)

Нуша,

и аз я разбирам тази мацка. Много добре я разбирам. Но си права- не бива да се прави така.
Ако и ти правиш подобни изпълнения- ще внимавам с теб.:);)
Я кажи как отказа цигарите?

Маркуч,

Историята е истинска. Ще ти доверя една тайна. Дори в измислените ми истории винаги има зрънце истина и автобиография. В дъното на всеки образ колкото и да го моделирам и променям има реален прототип, който ме е вдъхновил. Но да си мълчиш.;)
Откакто водя блог ми е много трудно да балансирам с личното си пространство. Винаги съм бил потаен, но блога те подтиква към ексхибиционизъм. Сега се чудя дали не направих грешка като публикувах тази история, защото мацката може да се засегне. А аз въпреки изпълнението й все още държа на нея като приятел. А тя посещава блога ми поне веднъж в месеца. Успокоява ме факта, че историята има давност и вече сме го преживяли.
Напоследък ми се случиха много подобни случки, достойни да бъдат описани в „доживеана“ проза, както вика Букарски. И не можах да се сдържа- изби ми.
Може би избрах да напиша тази история, за да не напиша друга, която ще има много по- катастрофални последици в настоящето ми битие.
Прав си, бях „(почти?) семеен“ сега съм „абсолютно (разведен?)“.
Такъв е животът…
Те семейните се разделят, пък какво остава за „почти семейните“.
А и тези, които ме познават, няма да се учудят- с мен трудно се живее…
По- добре щастливо разделени, отколкото нещастни заедно…:)
Така че не се безпокой, не съм нарушил правилата на старата школа.:)
Конякът и шоколадът- свършиха. Еднакво вкусни са и в компания, и когато си сам.
Книга ще издам. Бате Коста каза, че ако го впечатля- той ще ме издаде.:)))
Почвам да пиша.:)
Мислех си първата ми публикация да е на научна тематика…
Но що да не започна с проза.:)))
„Патроните за тиган“ са жаргонен израз от една песен на „Чувал- Чувал“, последната група на Кольо Гилъна. Станаха нарицателно

„Ще взема да се гръмна със патрони за тиган
Прекалено съм красив, за да живея сам“
Не знам къде продават. Иначе и аз бих си купил.

Албинос,

за семейното ми положение- обясних в отговора за Маркуча.
А за червената точка и предупреждението- въпрос на усет.
Нали съм от старата школа…:)
Най вече заради думата „ебане“ май ги сложих…

Радвам се, че историята ви е харесала.:)