„Държавата“ не ми е мила. Както съм написал не ми пука за нея. Страната ми е мила. Това са две различни понятия за мен. Не искам да съдя никого, въпреки че точно така изглежда, като прочетеш текста. Няма какво да се оправдавам. Знам, че този избор е труден. Самият аз съм се изправял няколко пъти пред него. Не мога да съдя тези хора, аз съм един „пикльо“ в сравнение с тях. Но имам усещането, че те се „самонавиват“ и се вглъбяват в някакъв негативизъм, което малко има пречи да видят трезво нещата. Например ХардТранс говори за Япония, възхищава се от нейният „комуникационен“- обществен модел. Според мен въпросът, на който трябва да си отговорим, е защо ние не можем да стабилизираме своя модел. А Япония също си има своите проблеми, но ние не ги виждаме, защото не сме във вътрешността на тази общност, ние сме туристи там.
Аз харесвам Виена, Сиена също. Мога да оценя тяхната красота. Мога да поживея година- две там.Да специализирам нещо в местният университет, да се обогатя с някакъв опит. Аз много обичам да пътувам. Но както казва Дончо, ако разбера, че ми остава година живот, прибирам се тук. Тука искам да си оставя кокалите. На тая земя, дето моите дядовци са я поили с пот и кръв.Този въпрос има много нюанси. Замислих се например за дядо ми. Той е един от последните напуснали Солун, оставяйки една кървава диря след себе си, защото гърците отишли да го притискат да се признава за грък. Не се е върнал в Струга или Битолско, които са били окупирани от сърбите, а е дошъл тук. Дали ако не бяха децата, щеше да остане там до последно? Със сигурност е щял да остане, ако не са го тормозели. Щял е да гради. Мисля, че всеки носи България в себе си, а част от нашият „код“ е да градим. Тревожи ме друго. Един виц ме тревожи:
„- В Берлин има много руснаци.
- Да, така е.
- Има и много сърби.
- Да
- Ама българи не видях.
- Петерс е българин, само си махна „ов“ от фамилията.“
За лукса- на всеки му се иска да се поглези от време на време. Но това не е най- важното за мен. Имало е цял месец, когато съм изкарвал на хляб и картофена салата.Преди две години изкарвах много пари, имах участие в успешни начинания. Но после се огледах и разбрах, че не съм щастлив, че не това е, с което искам да се занимавам. Сега изкарвам много по- малко пари, понякога не ми достигат, но ми е някак си по- леко. Е, вярно, че не мога да си купя БМВ последен модел или гъзарска Нокиа, но като се замисля, не ги чувствам и като необходимост.

Това е като старата порутена къща на дядо ти на село, която ти е по-мила от лъскавата хотелска стая в комплекса наблизо… Ама в един момент може и да ти писне от неудобствата..

Аз въобще мисля че трябва да спрем с упреците за избора си – в един момент може да избереш една държава, в друг момент от живота си – друга.

Свободен си и да мразиш и да обичаш и своята и други държави. Е, твоята ще ти я вземат, ако не я къткаш достатъчно (баш като жената)