В началото едва ли нещо може да бъде описано освен едно желание или няколко желания.
С това се започва, когато искаш да направиш филм или да напишеш книга, или пък да нарисуваш картина, или да композираш музика, или изобщо: нещо да изнамериш.
Тогава просто имаш желание.
Вим Вендерс за филма му “Криле на желанието”
Писането облагородява.
Роден […] от утроба, в която нямаше какво да правя и за която преди това никога не съм знаел, защото тя не е средство за раждане, а за съвкупление и деветмесечно самозадоволяване през ципата, бляскавата ципа, която беззъбо поглъща- както казват Упанишадите,- поради което зная, че аз съм роден по друг начин, от моите произведения, а не от една майка…
Животът може да бъде разбран само когато отправим поглед назад, но трябва да го живеем с поглед, отправен напред.
Белият лист е вълнолом. В него се разбиват вълните от мъртвото вълнение на дивите и неразбираеми чувства, вихрещи се в мен и напиращи да излязат. И там пръските ярост, мъка, болка, омраза, нежност, обич, радост… придобиват форма. Превръщат се в думи, създавайки илюзорното усещане за разбираемост. След което се стичат в морето при останалите думи. Думите- тези мои виртуални любовници, които са ме мамили толкова пъти. Похабените проститутки, по които се стича слюнката ни като спермата по лицата на порно звездите. Те създават един измамен и лъжовен образ, но все пак достатъчно примамлив, познаваем и спокоен, за да го приема за свой собствен. Изхабена любовна връзка, от която обаче няма измъкване. За виртуалните к*рви трябва виртуален бардак, където да ги заключиш, но в който да се чувстват удобно. Безкраен и измамен като самите тях. И той е налице. Нарича се Интернет. Бунището, където можеш да изхвърлиш всичко. Или раят, построен по собствена поръка. Можеш да бъдеш какъвто поискаш на смешно ниска цена. Дори да бъдеш себе си. Макар и не съвсем. Можеш спокойно да крещиш и никой да не те чуе. Но важното е да изкрещиш. Да знаеш, че си го направил. Няма значение какво ще си помислят другите.
Все пак всичко на този свят е относително виртуално.
Затова списвам(е) този блог, Нуша.
http://komitata.blogspot.com/2010/08/blog-post_28.html Да добавя нещичко и от Джон Клийз