Тя стана, поднесе деликатно извинение и с грация и финес се отправи към тоалетната на заведението, “за да напудри носа си”. Те едва дочакаха да се скрие от погледа им. Останали сами на масата, коч компания в чист вид, подивяха за секунди, сякаш чуха сигнална тръба да свири “свободно”. Върху ми се изсипаха няколко потопа от думи:

-         Братче, страхотна е!

-         Наистина, човек, много е свежа и естествена…

-         Абсолютна трещелка! Лепвате си невероятно…

-         Разби стереотипа за германките, който имах…

Не им исках мнението, но те се чувстваха длъжни да го изкажат. Естествената реакция на приятелите ти, когато им представиш “половинката” си. Това е част от социализацията на всяка двойка. Излизате от “любовния пашкул” и навлизате в света на другия, за да тествате новото ви “ние”. Вероятно нейните приятелки са имали подобни реакции, след като тя ме запозна с тях. При всяко положение, сигурен съм, че са имали дълги и напоителни разговори по мой адрес насаме. Има нещо гадно в този ритуал на обсъждане, но ако отрека, че ми беше приятно да ги слушам как се прехласват по нея, ще излъжа. Спомням си как веднъж се напихме с чичо ми, лека му пръст, и той ми сподели с дълбока болка в гласа, че “за тридесет години никой не му е направил комплимент за жена му, никой не я загледал или забелязал”. Тогава осъзнах колко перверзно и несигурно същество е човека, щом като за най- интимния си избор, за най- съкровеното решение с кого да сподели живота си пак се нуждае от общественото одобрение. Но в този момент това нямаше значение, защото бях победител. Общественото мнение крещеше с пълно гърло “Браво! Страхотен избор!”. Само К. стоеше в края на масата и мълчеше. Най- накрая реши, че е време да вземе думата и да изкаже тежката си преценка:

-         Всичко изглежда много добре, но нещо ме тревожи…

-         Какво?- живо се заинтересувах.

-         Защо постоянно те проклина?

-         Моляяяяяяяяя?!?!?!- бях като ударен с мокър парцал.

-         Ами постоянно ти повтаря “умри”! През няколко изречения! И пак “умри”…

Исках да му обясня, но смехът ме стисна за гърлото. Следващите пет минути прекарах в конвулсии, без да мога да си поема дори въздух.

“Умри” или както е по- правилно да се произнесе “ъмри” (عمري) е арабска дума с много значения. Най- буквалният й превод може би е “моята възраст” или “моето време”, но се използва доста често като гальовно обръщение към любим човек. Когато се употребява в този аспект, като нарицателно за обичан от теб човек, се превежда като “мой живот” или “животе мой”.

Повече подробности за думата може да даде някой с по- добри познания по арабски от мен. Честно казано не съм много сигурен в обяснението, което давам.

От поредицата “Езикови неволи или за ползата от изучаване на други езици (освен английски) ”

• Предишен епизод: Бесове във думи…
• Следващ епизод: Животът…