- Той е толкова глупав, но и толкова мил. “Очите ти са като морето… Когато влезеш в стаята, сякаш слънцето изгрява… Никога не съм се чувствал така…” Бла-бла-бла… Обичайните глупости. Но пък ми действа добре на егото.
- “О, ти си като слънцето!” “Очите ти са като звезди…” “Толкова си грациозна!” Е, как е егото ти сега?
- О, скъпи, вече съм чувала тези неща от теб! Ти си обстрелян заек. Имам нужда от прясно месо, от свежа мръвка…
- От свежо чукане…
- Не ставай вулгарен!
- Защо?
- Не се говори така с една дама!
- Една истинска дама не би си играла с чувствата на някой заблуден, непълнолетен младеж, за да си повдигне самочувствието. Още по- малко би се подигравала с тях зад гърба му. Поне така си мисля. Така че аз не виждам дами тук.
От поредицата “Разговор на деня”
- каза той и подпря бастуна си на стената, внимателно окачи шапката си на закачалката и сгъна внимателно ръкавиците в дланта си.
Имаш усещане за мизансцен, бате Коста.