Гела- приказка за …

август 17th, 2010 от Ворце Публикувай мнение »

На Славина и Яна

Нека винаги са така весели и щури.


Гела- това е една вълшебна приказка за палатки, гайди и гайдари, за огньове и месце, и за още нещо…

Така казва моя добра позната. И е права. А приказките са създадени, за да бъдат разказвани. И аз ще ви разкажа тази. Или не. По- скоро ще ви поканя да я преживеете с мен…

Казват, че всички пътища по света водят към Рим, но истината е, че всички друмища, друми и пътечки в България през първата събота и неделя на август се насочват към село Гела. Така че не се учудвайте, когато през някой от тези дни вземете автобуса за Смолян или Широка лъка и се окаже, че всички пътници в него са тръгнали за събора в селцето. А ако попаднете на някой сговорчив и весел шофьор, може да бъдете закарани направо в селото, без да се налага да се отбивате и прекачвате в Смолян или Широка лъка.

Но ние сме работещи хора с напрегнато ежедневие и трудно синхронизираме графика си с разписанието на автобусите. Затова пригответе багажа си още в четвъртък вечерта и на другия ден отидете на работа с раница и палатка. Трябва да сте в офиса преди всички, за да скриете снаряжението си и да избегнете неудобни въпроси и присмехулно- разбиращи погледи на колеги. След това се захванете да работите с такова усърдие, че като мине, шефът ви да изпита съжаление и да каже:

-         Преработваш се! Почини си малко! Днес можеш да си тръгнеш по- рано, петък е.

Но такива разбиращи и загрижени началници са малцинство в нашата мила родина, затова е много по- вероятно да чуете от него:

-         Браво, Михайлов! Но все още закъсняваме спрямо графика. Ще трябва да поработите и тази вечер извънредно. На мен ми се налага да изляза малко по- рано, имам среща… с няколко колеги от бранша, разбира се.

Не се сдухвайте. Този вариант също е удовлетворителен за вас. Босът изчезва рано от офиса, така че няма да знае кога ще се изпарите вие оттам. За да се подсигурите срещу неприятни изненади, може да инструктирате новобранецът, ако ви търсят по телефона, да каже, че сте някъде в сградата или на “работна среща” извън нея. Междувременно поддържайте връзка с останалите “съзаклятници” в начинанието и потвърдете уговорката- 16.00 на бензиностанцията на OMV, разположена на “Цариградско шосе” след спирка “Окръжна болница”. Вече спокойно можете да  извадите багажа си от скривалището му. Сменете костюма с удобни планинарски парцали в служебната тоалетна и изчезнете за 60 секунди.

Оптималният вариант за такова пътуване е конвой от три коли с по 4- 5 души във всяка. Задължителни са доброто настроение и хубавата музика. Ограничете алкохолните напитки по време на пътуването. Най- добре ги оставете в багажника. В противен случай ще правите скомина на шофьора, а и ще трябва да спирате често, за да се отчитате пред дивото. Известно ви е какво е задръстването на изхода на София ранния следобед в петък. Въоръжете се с търпение, припомнете си всички вицове, които знаете, поиграйте на градове и държави. Възползвайте се от ситуацията и огледайте околните коли. Може да се окажете късметлия, като мен последният път. Точно до нас, в съседната лента на задръстеното положение, Господ постави две много свежи момичета в червен кабриолет “Рено Меган”. Благодарение на трафика успяхме да се поопознаем и разменим контакти. Оказа се, че те също били чули за гайдарското надсвирване в Гела и макар да бяха тръгнали към Смокиня, сериозно се замислиха да дойдат с нас в планината. По- късно се изгубихме по пътя, ала на другия ден се намерихме на събора. “Което е писано да стане, ще стане”.

Но да не се отклонявам от правия път. Чувствайте се щастливи, ако се измъкнете от столицата за по- малко време от астрономически час. Този град е като черна дупка- засмуква всички, без да пуска. Озовете ли се на магистралата обаче, може да “разперите крила и да полетите”. Но почувствали веднъж свободата, тя никога няма да ви стигне. Ще ви се иска възможно по- скоро да напуснете ограниченията на магистралата и да се гмурнете в пазвите на Родопа планина като истински хайдути. Вариантите за тази маневра са няколко:

при Празарджик

road Gela 1

или при Пловдив.

road Gela 2

А ако сте ентусиасти, имате време и искате “гъзът ви път да види”, може да минете покрай (или през) Асеновград, Бачковския манастир и Чепеларе.

Предимството на този маршрут са няколкото симпатични и автентични кръчмички покрай пътя, където можете да отморите и да хапнете вкусна бобена чорба.

Още щом навлезете в планината, ще ви направи впечатление, че най- разпространеният пътен знак в региона е “БЕЗ СВИРКИ”.

снимка: wikipedia

Така че не позволявайте на жена ви да ви свири, докато шофирате. Независимо, че й е дошла музата за подобни начинания и отегчените от пътя ви приятели, жадни за сеир, я насърчават все повече да посвири. Рискувате да се простудите, да отнесете голяма глоба от някой заблуден полицай или планината да ви накаже с някое попътно свлачище. Трябва да признаем, че тази антимузикална пропаганда е малко шокираща, предвид че сте тръгнали да гледате надсвирване и се намирате в най- музикалната планина на България, родно място на световноизвестния тракийски певец и музикант Орфей. Може би именно натискът на византийските и османските поробители, на фашисткия, комунистическия и псевдодемократическия режими е довел до развиване на музикалния талант на местното население. Така неговите стремления към по- добър живот и щастие са намерили израз в песните, танците и свиренето на гайда.

ПО ПЪТЯ

При добро темпо, късмет и настроение, в шеги и закачки, към 21.30- 22.00 ще стигнете до селото, сгушено навътре, навътре в пазвата на планината. Внимавайте много на разклонението след Широка лъка. Има голяма опасност да се отклоните към село Солища. Уж има знаци, ама обикновено нещо се обърква. Може би дракосите* и стихите** ги крият. Нали работата им е да пазят тайните и съкровищата на планината. А може би просто скучаят и се забавляват за сметка на уморените пътници. Това, доколкото чух, е официалната теза на местното управление на ИА “Пътна инфраструктура”. Затова те са повели жестока борба срещу приказните обитатели на планината, както и с попадналите под тяхно влияние пияни местни хлапаци. В приказките също има проблеми, приятели, но има и щастлив край.

Така, с или без отклонение, ще се озовете в село Гела. Но не мислете, че пътуването ви е свършило. Трябва да продължите нагоре. Ако в компанията ви има по- възрастни хора като мама и тате или чичо и леля, свикнали на цивилизовани удобства като баня и топла вода, най- добре е да ги оставите в мастития хотел преди селото. Той е рожба на новия туристически  “бум” през последните години. Така че не се тревожете за качеството на услугите. Няма достойна критика за него.

Вие като истински авантюристи продължете напред. Напуснете и без това разбитото асфалтово шосе. Поемете по откровено черния път, застлан тук-там с чакъл и камънак.  Внимавайте, защото в дясно ви дебне стръмно дере, мечтаещо да се нарече бездна. Организаторите на събора все пак  са го маркирали със светлоотражателна  полимерна лента за ограничаване на строителни площадки. Другият проблем е, че пътят се стеснява съвсем, почти се превръща в пътека, а се конкурирате за тясното пространство не само с коли, но и с пешеходци планинари. Трябва да сте много бдителни, за да не настъпите някой по крачето. Във вечерната мъгла пред вас се открива невъобразима гледка. Сякаш наблюдавате бягството на евреите от Египет или повторение на “голямата екскурзия” от 80те години на 20ти век. Справедливо е, щом пътуването ви е започнало със задръстване и да завърши по този начин. Винаги е така на входа и на изхода. Иначе как ще оценим преживяването? Това е една добра възможност да изпитате проходимостта на автомобила ви и здравината на амортисьорите му. Най- лошият вариант е колата пред вас да закъса. Или пък вашата. Тогава няма връщане назад. Вие сте като персийците, заклещени в Термопилите или османците под Шипка. Само че при вас наистина няма връщане назад, защото зад вас има поне още 20 автомобила. Понякога се случва някой шофьор да изперка и като каубой от Дивия запад, напук на всички да тръгне срещу движението. Понякога те са успявали и да се измъкнат. Не знам как, но успяват. Принципно пътят е еднопосочен и изтеглянето към Широка лъка става по друг път. Обикновено още в петък вечерта по трасето има полицаи, които да регулират пътната вакханалия. И те успяват да се справят някак.

На границата между „Ориндж каунти“  и  „Чалга зоната“

Към 22.30- 23.00 вече ще сте стигнали заветния лагер! Време е да изберете място за къмпинг. Това обаче хич не е лесно. Както всеки град, така и палатковия лагер над Гела има престижни и не чак толкова престижни квартали. Ако сте тръгнали на тази екскурзия семейно, най- добре оставете жена ви да избере място за палатката, за да няма после “ама, мило, изгледът тук не ми харесва, ама, мило, съседите ни са грубияни…” Бил съм свидетел на такива изпълнения и на местене на палатки по никое време. Затова вземете консенсусно решение, колкото и трудно постижимо да е това. Много от жените при избора на жилище често се ръководят от престижността на квартала и съседите, докато ние, мъжете, гледаме по- практично на нещата и изчисляваме площта, пространството, наклона… Веднъж спорих повече от половин час с една приятелка, избрала мястото за лагеруване заради “прекрасната  гледка”, без да вземе предвид факта, че под този наклон няма как да се задържи никаква палатка.

Ще ви дам няколко насоки за избор на място, където да разположите оборудването и снаряжението си. Когато влизате в лагера, вляво от пътя точно под поляната с параклиса и съборната сцена има една падина, където се разполагат доста палатки. Това е така наречения “квартал на средностатистическите чалгаджии”. Повечето заселници там са хора на средна възраст от дълбоката южна провинция, слушащи Цеца Величкович и други подобни изпълнители. Предимството на мястото е, че е равно, а недостатъкът му, освен културното ниво на съседите ви, е, че е ниско и при проливен дъжд рискувате да бъдете наводнени. Но това може да се случи само при изключителен порой. Продължите ли по пътя, ще стигнете до центъра на панаира, оформен от редици капанчета и сергии плюс сцената за надсвирването и параклиса в дъното на поляната. В дясно от пътя, точно срещу този “център”, има една прекрасна широка и равна поляна, но не се подлъгвайте да се настаните там, защото тя е определена от организаторите на събитието за паркинг, макар че често огражденията му се нарушават от пияни посетители или хулигани. Ако направите грешката да се разположите там, не се изненадвайте, когато някой пийнал си шофьор бутне “къщичката” ви с опасност за живота ви, както вълкът издухал дома на трите прасенца. Размине ли ви се такова развитие на нещата, то сутринта със сигурност ще бъдете изгонени от полицаите, охраняващи мероприятието. Въпреки всички предупреждения, всяка година се намира някой глупав новобранец, посещаващ събора за първи път, който си разпъва спалния чувал и палатката там. Понякога и местните си правят майтапи с такива, съветвайки ги да се разположат на това място. Още по- надясно от този паркинг има втора поляна, също много добре нивелирана, разположена терасовидно едно ниво по – надолу от първата. Това е “ареалът на електро и алтернатив маниаците”. Средната възраст на популацията тук е 18- 25 години. Повечето работят в добри компании, голяма част от тях са програмисти. Най- хитрият номер е да паркираш в “паркинга”, точно до тази поляна и след това да разпънеш палатката срещу колата си. Така хем ще ползваш светлината на фаровете си при строежа, хем ще можеш постоянно да си наблюдаваш автомобила. В ляво от “центъра”, зад селския параклис, също има едно доста обширно равно пространство. Тук е тихо и спокойно, защото това е местният “Ориндж каунти”. Обитателите му са представители на по- горните слоеве на средната и висшата класа, на средна възраст, женени с деца. Палатките им често са “щабни”- в тях можете да се разхождате прави без никакво притеснение и побират без проблем до 10 души. Те паркират в близост и колите си, предимно джипове от реномирани марки. Продължите ли по пътя, подминавайки  “центъра” и “паркинга”, ще трябва да се изкачите едно ниво по- нагоре, където е поредната равна ливада, подготвена за настаняване на туристите. В подножието на това “ниво” има стара каменна стена и открито огнище, запазено за местните харамии. Обикновено те идват най- рано и се настаняват там. Следващото ниво е голяма мешавица в социално отношение, затова го наричам “Бруклин” или “Младост”. Тук можете да срещнете студенти, интелектуалци, работници, чалгаджии, почитатели на регето и  какви ли още не. По- надясно ливадата започва вече да се накланя към “паркинга” и добрите места за лагеруване намаляват. Но ако продължите още по- надясно ще стигнете до “зоната на адските ангели”- отново младежи между 18 и 25 години, слушащи рок. Повечето са местни или от провинцията, но не липсват и софиянци. Поляната е хубава и палатките се разполагат в кръг около едно огромно дългогодишно огнище. Трябва да отбележа, че всички деления на кварталите са относителни и лесно се променят, макар и да се забелязва известна устойчивост. Всичко зависи от това кой ще пристигне пръв и къде ще се настани. Добре е приятелите ви, пристигнали по- рано, да запазят места и за вас. През 2007 бяхме една що годе солидна компания и отвоювахме значителен  дял от територията на “средностатистическите чалгаджии”. Принципно преди събора организаторите окосяват ливадите, предназначени за палаткови лагери и ги обезпаразитяват, премахвайки кърлежите и други гадинки. Но понякога напливът от посетители е толкова голям, че се налага да се заемат и нови необлагородени територии. Моят съвет е да заемете някое окосено и чисто местенце. Не е много приятно да ви нападне някой кърлеж. Цялото ви преживяване ще отиде по дяволите. А да не говорим какво ще стане, ако пострада половинката ви. Няма да видите бял ден от натяквания през цялата следваща седмица.

След като си изберете място за стануване, идва време да разпънете палатката. Тук си проличават истинските ветерани в планинарството. Те разпъват шатрата за по- малко от шест минути без никаква светлина. Понякога си правят и състезания.

Може би си мислите, че след този изморителен път е напълно логично да се тикнете в спалните чували. Направите ли го, значи сте пълни аматьори. Разходете се по околните обиталища, за да срещнете отдавна забравени познати лица. Вярвайте ми, ще ги срещнете! Хора, за които дори не сте предполагали, че може да са тук. Тази нощ станът кипи. Отвсякъде се стичат войни, готови да поемат срещу Мордор, за да го унищожат. Навсякъде ще усетите една дива възбуда, предшестваща кърваво въстание. Защото идва или Илинден (2 август), или Преображение господне (6 август).

Параклиса на свети Илия

Селският събор на село Гела винаги съвпада с някоя от тази дати. Параклисът, около който се провежда, е посветен на свети Илия, покровител на селището. Няма начин да не почувствате енергията на планината, да не се върнете назад във времето. Приседнете тихо до някои от огньовете и погледнете лицата на родопчани. Суровото спокойствие и нежност на тези планинци няма да ви остави безразлични.

-         А ти откъде си, момче?

-         Кестен се водя, но принципно съм маке…

-         Коя ти е песента?

-         “Назад, моме Калино” ще ми изсвириш ли?

-         Що да не…

Пуска ручилото, а мелодията започва да се лее меко над нощта. Гледаш ги как се събират- Облака, Белята и другите. Носят прякори като мутри, но излъчват някакъв митичен героизъм, присъщ само на тях, отраслите в планината. Има нещо чутовно в тази среща. Сякаш легендарни юнаци се подготвят за битка. И те наистина се подготвят за една музикална битка. Виното и ракията се леят, а на теб малко ти трябва, надрусан с умора, да се понесеш към небето, загубвайки границата между реалност и приказка. Вият се диви хора, меса цвърчат на скари, а огънят хвърля едни магични искри…

Събуждам се до остатъците от огъня, завит с козяк. Въобще не съм и стигнал до палатката ми. До мен са се сврели две приятелки и едно бебе. Стели се лека сутрешна мъгла, а тревата се е ококорила под тежестта на росата. Някаква девойка в хипарска роба бере цветя. Прилича ми на самодива. Домакините ми се усмихват приветливо и питат дали искам закуска. Лицата им са леко напрегнати. Доста от тях са започнали да се подготвят за надсвирването. Изваждат от багажа си тежките родопски носии, които ще облекат. Някои от тези одежди вероятно са били на дядовците им.

Оставям ги да се оправят на спокойствие.

Капанчета ще има за всички от сърце…

Независимо дали съм в града, или в най- дивата пустош, сутрешният ми ритуал си е един и същ. Не предприемам нищо, преди да съм си изпил кафето и да съм изпушил първата си цигара. Отправям се към “центъра”, където предприемчивите търговци също се подготвят- за голямата печалба. Така е тук- ден година храни. Казанлъшки понички, блудкаво кафе, наливна и бутилирана бира, скара и чеверме, захарен памук, сусамки, други сладкиши, произведения на местните занаяти, пчелен мед и какво ли още не… Има и някои много смешни сергии, накачулени със същите боклуци, каквито мога да открия на Илиенци или в някой софийски магазин “За 1 лев”. Купувам си кафе от най- читаво изглеждащата сергия. Благодаря ти, Боже, за тези утрини!

Буренца, железария и грънци…

„Ммммм, мед“- каза мечо Пух

мълчанието на агнетата…

Известно е, че високо в планината се наспиваш по- добре за по- кратко и изтрезняваш по- бързо. Затова нямаш никакъв проблем след сутрешното кафе да се заемеш с тоалета си. Нарамвам пешкира, вземам тоалетните си принадлежности и се отправям с бодра стъпка към водоизточника. За съжаление, както и в много други приказни царства, така и в Гела съществува проблем с водата. Има само една чешмица стара до параклиса древен. Така че пред нея се вият едни опашки рано сутрин и късно следобед, като 10 синджира с роби. А докато чакат, хората утоляват жаждата си с бира. Така чакането спомага за запознаването с нови приятели и калява търпението. Ала това не е единственият проблем. Както и другите приказни чешми, така и тази се пази от страшна ламя. Таман съм стигнал до чучура и ламята се появява- грамадна, 120-килограмова, със задник като софра, къси  крака, мустаци по- големи от моите и брадавица на носа.

-         Браво бе!!!!!!! Хората чакат, а той тръгнал да си мие зъбите! Може ли така?!- крещи ламята.

Чудовището се приближава до мен и с точно премерен удар на огромния си гъз ме отхвърля на 2 метра от чешмата. Започва да облива грозната си зурла и космати мишци с вода, цвилейки от удоволствие. Хората не само са прередени и продължават да чакат, но трябва да гледат тази гнусна картина. Като един истински юнак решавам, че трябва да направя или кажа нещо:

-         Госпожо, вервайте ми- колкото и да се обливате с вода, по- красива нема да станете.

Звярът надига муцуната си от чучура, очите му се пълнят с кръв, започва да рие земята като разярен бик. Нещата загрубяват! Или трябва да убия ламята, или да бягам. Но ако я убия, ще ме арестуват, защото това митично същество е вписано в “Червената книга на застрашените от изчезване видове”. Въобще,  наказанията за убийство на лами са много строги! Затова започвам да се отдалечавам бавно, стремейки се да запазя достойнство.

Всички в списъка, моля!

Междувременно подготовката за надсвирването кипи със страшна сила. Симпатична леля, напомняща конферансие в соц вариете  с чувство за хумор подобно на Къци Вапцаров, приканва желаещите гайдари да се запишат за надсвирването и да се разпределят по възрастови категории. Колкото и да е ретро, тази жена е част от местния колорит и не бихме я сменили дори за Анджелина Джоли, защото я обичаме като бабите си. Юначните гайдари в носии се строяват пред масата и с гордост изговарят имената си и селата, от които идват, докато лелята обявява с апломб състава на журито. Ако съдийската колегия не се ръководи от бай Дафо Трендафилов, за нищо не става и планината ще заплаче. Бай Дафо е жива легенда и откъдето мине, всички му се покланят. А засвири ли, мирен не може да стоиш.

ветеран…

В 10.00 се дава официалния старт на надсвирването. Първи са децата между пет и десет години. Толкова смешни и толкова сериозно приемащи нещата, че ти става някак мило. Нека се учат, че гайдар се лесно не става. Следват нахъсаните юноши и нещата придобиват по- сериозен облик. Еманципацията е дала своите резултати и, освен гайдари, се появяват и гайдарки. Постепенно ритъмът ни превзема и пак почваме да вием едни хора, без да ни пука за жегата. “Колкото повече, толкова повече”, казва мечо Пух, но понякога става прекалено. Към 13.00 главата ви вече ще е станала една огромна гайда, краката ви ще са се подули и всичко ще ви бучи като ручило. Затова се оттеглете на заслужена почивка на някой от околните склонове, в сянката на гората, хапнете и пийнете, докато наблюдавате представлението отдалече. Може да попаднете на някои любезни родопчани, опънали трапеза наблизо. Те ще ви поканят при тях и няма да приемат отказ. Така че уважете ги. Ще се наложи да отговорите на досадните въпроси кой сте и откъде сте, но това е част от ритуала на гостоприемството.

преди изпълнението

по време на изпълнението

хоро се извива…

Веско

В подножието надсвирването продължава. Освен местните юнаци, на събора са пристигнали много странски витязи като Ютака Бан от Япония или Кори Дейл от Австралия. Те също искат да докажат, че владеят изкуството на гайдата пред местните майстори. И успяват.

Кори Дейл

Ютака Бан се е усамотил и се подготвя за изпълнението си като един истински самурай!

Постепенно жегата се утаява, а слънцето започва да клони към заник. Надсвирването свършва. Съдиите се оттеглят, за да определят победителите. Може да го направят същата вечер, а може да си поиграят с нервите на участниците и да го направят на другата сутрин. При всички положения ще има гала концерт на спечелилите в неделя. Затова е по- добре да ги известят предварително, за да се подготвят.

зад сцената след изпълнението…

През това време организаторите продължават да се грижат за настроението на гостите. Ако се изсилят, може да организират и  дискотека. Не ви съветвам да посещавате този бал, освен ако не си падате по Камелия и Анелия. А и пред местните пепеляшки няма да имате шанс, ако не познавате творчеството на тези диви. Внимавайте с пепеляшките, апропо, защото към 24.00 (12.00 p.m.) те ще се превърнат в тикви. Така че предприемайте каквото ще предприемате преди това. Имайте предвид също така, че около тези пепеляшки се навъртат едни тролове, дето не ви е работа да се запознавате. Ще ви обяснят как не може да минавате около огньовете им и че планината е тяхна.

Затова лично аз предпочитам да поиграя на волейбол или федербал с някоя от моите невротизирани съгражданки психопатки, отколкото да се занимавам с някоя от местните псевдопринцеси. Не забравяйте преди да се е стъмнило да съберете дърва за огън. Не постъпвайте като троловете да сечете суровото. В гората има доста изсъхнали и повалени дървета, готови за горене. Много народ взима дървен материал и от изоставените кошари срещу съборните поляни. Собствениците не правят проблем, но на мен не ми е много приятно да руша съграденото от поколенията.

те ти, булка, огън…

Стъкмяването на хубав огън изисква умения и майсторство. Това е въпрос на мъжка чест. Така че не се учудвайте, ако видите цялата мъжка половина на компанията да се суети като тримата глупаци около камара от натрупани дърва, опитвайки се да ги възпламени. Истинските майстори успяват да запалят огън и под проливен дъжд. Виждал съм го с очите си.

Когато нощта се спусне, се подновява гостуването по огньовете. Тогава е приятно да чуеш какъв “хубав огън сте стъкмили”. Гайдите зазвучават отново, но вече без напрежение, защото състезанието е свършило. Отново се извиват хора, а самодивите танцуват омайно с огнени пойове.

Така и не ще разберете кога е минал Сънчо и ви е затворил очите до огъня, в палатката, сам, или сгушен в нечия пазуха…

Но на другата сутрин Слънчо нежно ще ви погали по клепачите и ще ви събуди.

В 10.00 започва галаконцертът на победителите в надсвирването.

концерт

Уж всичко е като вчера, но във вас се надига неясна тревога, защото започвате да усещате наближаването на тъмните сили- трябва да се връщате към Мордор, по- известен като София. Там ви чака графика ви и шефа ви Дарт Вейдър.

Гледате завистливо към тези, които ще продължат приказното пътешествие в планината, докато си събирате с нежелание багажа.

Към 13.00 поемате с неудоволствие обратния път.

Но нищо!

Догодина пак ще сте тук.

Вероятно има много по- красиви и магични места в Родопите от Гела, но докато изпитвам нужда, аз ще се връщам тук, за да дописвам тази приказка…

Кой знае, може някой път да се срещнем и да я допишем заедно.

снимки: Яна и моя милост

……..

* дракос- същество в българската митология, до голяма степен еквивалентно на вампир

** стихя- митично същество, пазещо имота и къщата. Нарича се още “стопан” или “сейбия”. Приема облика на змия.

Реклама(ция)
  1. Комитата казва:

    Благодаря за подробните сведения. Все едно, че бях там.

Публикувай мнение