Политика на подаръците

август 24th, 2010 от Ворце Публикувай мнение »

На Петър и Вики, които ми направиха подарък ей така, за да ме накарат да се усмихна. :)

-         Н. има рожден ден…

-         Да, знам…

-         Искаш ли да се комбинираме, за да ѝ купим подарък?

-         Ама тя, доколкото знам, няма да прави купон…

-         Да, няма.

-         Тогава за какво да ѝ купуваме подарък?!

Винаги съм мислел, че подаряването е безвъзмезден жест към някой близък на теб човек, за да го зарадваш, без да търсиш нещо в замяна. Все повече се убеждавам, че съм малцинство в това си съждение. В днешно време актът на даряване е затрупан с редица условности. Превърнахме се в меркантилни копелета, търсещи “печалба” дори когато “подаряваме”. Цената на подаръка не трябва да бъде по- голяма от стойността на коктейлите, които ще изпием на партито на рожденика. Правило № 1 в кодекса на чичо Скрудж. Чух, че съм “глупак”, защото правя скъпи подаръци на близките си. Предпочитам да съм “глупак” пред това да съм „счетоводител“.

Мнозинството от хората толкова са се стиснали, че сигурно не свършват, като се е*ат, за да не си зяносат * (* похабят) спермата и яйцеклетките. А искаме да има раждаемост и прираст!

И не! Не е виновна кризата. Поне не финансовата. Тази “политика на подаръците” я наблюдавам от времето, когато финансовите пазари бяха стабилни.

Проблемът е, че ценностите ни са нестабилни!

Реклама(ция)
  1. Спас Колев казва:

    Хехе, ето едно научно изследване по въпроса (в частния случай със сватбите): http://tinyurl.com/ycwl29c :)

  2. Ворце казва:

    Човекът даже е изчислил процентите. :) Хвала!

Публикувай мнение