съзерцанието

Съзерцателят гледа, но не наблюдава. Вижда, но не се взира. Мисли, без да се замисля. Не се бори за нищо, така че нищо не губи. Той иска да проумее светът, а не да го променя. Защото „Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него“. Съзерцателят не агитира, нито убеждава, нито съди, а споделя. Писанията му са нaсочени към него, а не към другите. Чрез тях той иска да разбере себе си. Те са плод на емоциите му, блуждаещите му мисли и на болезненият му опит. Може на някой да не му харесват, но той не твърди, че е прав. Просто пише за нещата, както ги вижда.

Публикувай мнение