- КРИЗА… на грамотността
2. КРИЗА… на желанията
90-те бяха гладни и метежни години. В очите на хората се беше настанило безумието и всички говореха само за пари. Или по- скоро за липсата им. Смешното е, че дори да имаше пари, нямаше какво да се купи с тях- магазините бяха празни. Затова имахме нужда от много пари, за да купим малко продукти. Получаваше се някакъв затворен мазохистичен кръг. По едно време у дома те посрещаха не с “добър ден”, а с “пристигна сметката за…” или “няма пари за хляб”, или “няма хляб”… Макар и отблъскваща, всеобщата лудост беше разбираема. На нейния фон неразбираемо за мен, обаче, оставаше поведението на Адаша. Той произхождаше от номенклатурно семейство, което не загуби позициите си след 10 ноември. Напротив, баща му се подвизаваше по- късно дори в правителството на Костов. В тяхната къща никога не липсваше нищо. Парите бяха в изобилие и във валута. Въпреки това, когато се срещнехме, Адаша винаги започваше разговора с репликата: “Ей, братчето ми, не мога да спя! По цяла нощ се въртя и само за пари мисля… Как да изкарам пари…” Той не само мислеше, а претворяваше мислите си в действие. В началото разпродаде разни западни модни джунджурии, дрехи и играчки, донесени от баща му. Така придобитият капитал вложи далновидно в хранителни продукти като захар и олио. Продаде хранителните продукти на петорна цена. По време на голямата инфлация обмени 40 % от парите си, които бяха в долари, в левове. Тогава всички го сметнаха за луд. Но той не се тревожеше. Умееше да чака. Въведоха валутния борд, курсът на долара се нормализира и той обърна левовете отново в зелено. С огромна печалба. Както самият той казваше, “винаги надушвам далаверата”: бонове за масова приватизация, заложни къщи, по- късно заменки на имоти с протекции и какво ли още не. Натрупа страшно много пари. Веднъж го попитах какво смята да прави с тях, а той отговори: “още пари”. Не харчеше много. Ако аз бях на негово място, щях да направя околосветско пътешествие или да си взема билет за космическо пътуване. Той нямаше такива намерения. Искаше само да прави пари. Наскоро пак се срещнахме.
- Как си, Адаш?
- Ма’ни, братчето ми, не мога да спя, само се въртя в леглото и се чудя как да изкарам пари…
3. КРИЗА… на същността
Споменът за тъмните и бездуховни времена на 90-те ме завладя отново. За да си оправя настроението, реших да си купя сборник разкази на един от любимите ми западни писатели. Бяха го издали наскоро в България. Публикуването беше съпроводено с добра рекламна и пиар кампания. На витрините на книжарниците се появиха плакати, рекламиращи книгата, а почти всички литературни сайтове написаха медени рецензии. Нямаше как да устоя. Щях да си я купя и без да съм чел рецензиите, но все пак те ми напомниха да не пропусна. Купих книгата, прибрах се вкъщи, седнах в коженото си кресло, разлистих я с нетърпение и едва сдържано сладострастие, когато към края на първата страница попаднах на думите “незнам” и “бадат”…
Изкрещях:
- кАде отиват парите, които давам за книги?!?!?!
- Не и при коректорите-те-те-те- отвърна ехото.
Когато производителят отделя повече внимание на рекламата и пиара на един продукт, отколкото на качеството на самия продукт, видно е, че нещо в системата куца.
“Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му”.
Отговорът е много прост: “Рекламистите и пиарите им взеха думата”.
4. КРИЗА… от Чарлз Буковски
прекалено много,
прекалено малко.
много дебел,
много слаб
или никой.
смях или
сълзи.
хора, които мразят.
хора, които обичат.
непознати с лица
като обратната страна
на кабарче.
армии преминаващи бързо
през кървави улици,
размахващи бутилки с вино,
които бучат със щитове и изнасилват
девици.
един дъртак в бедна стаичка
със снимка на М.Монро.
има самота в този свят толкова голяма,
че можеш да я видиш в бавните движения на
ръцете на часовника.
хора, така уморени
и осакатени
или от любов, или от никаква любов.
хората просто не се държат добре един с друг
лице в лице,
богатите не се държат добре с богатите,
бедните не се държат добре с бедните.
ние всички се страхуваме.
образователната ни система ни казва -
че от всеки от нас
може да стане голяма работа,
но не ни казва нищо
за калта и мизерията
и за самоубийствата.
или за ужаса на отделния човек,
който умира от болка
в някое самотно място,
недокоснат от човешка ръка
и не чул от никого дума,
тъй както си полива цветята.
хората не се държат добре един с друг.
хората не се държат добре един с друг.
хората не се държат добре един с друг.
не вярвам някой ден да се променят.
не ги и карам.
но понякога си мисля за такива неща.
Топчетата в гердана ще се поклащат,
облаците ще се заоблачават
и убиецът ще обезглави, знам, детето,
със същата лекота,
с която похапва сладолед от кофичката.
прекалено много,
прекалено малко,
много дебел,
много слаб
или никой.
повече хора на света мразят, отколкото обичат.
хората не се държат добре един с друг.
ако се държаха добре,
смъртта ни нямаше да е толкова тъжна.
междувременно, заглеждам малките момиченца -
стъбълца,
цветя на случайността.
трябва да има начин.
със сигурност трябва да има някакъв начин, за който
още не сме се сетили.
кой сложи този мозък в мен?
той плаче,
той настоява,
той казва, че има някакъв шанс.
той не иска да кажем -
„не“.
5. КРИЗА… срещу криза…
Финансовата криза има и своите положителни страни. Друг е въпросът, че вторачени в злободневието на живота не ги забелязваме. Финансовата криза избутва назад личните ни кризи. Ако не беше тя, сега сигурно щях да съм в прегръдките на кризата на средната възраст. Представяте ли си какви щях да ги върша в момента, ако бях преуспял европейски технократ с много пари? Вероятно щях да си купя скъпа спортна кола, задължително кабриолет, да се разделя с жената и да си хвана някоя 18-годишна манекенка… И всичко това, за да компенсирам среброто, появяващо се на слепоочията ми. Финансовата криза ме предпазва от такива простъпки. Тя ме кара да се чувствам млад, да се боря за проектите си, поставя ми предизвикателства. Като гледам световното развитие, вероятно ще си умра млад. Никога няма да постигна онова унищожително свръхзадоволяване на старите европейци. Благодарение на финансовата криза.
Животът явно е низ от кризи, важното е как ще преминем през тях. 
