Жасминовата революция приключи. Тунизийците отпразнуваха победата й с… рап концерт в центъра на столицата им. Вероятно за българите това звучи изненадващо, защото в музикално отношение за нас Близкият изток не е нищо повече от прародина на родната ни чалга. Оказва се обаче, че докато сънародниците мятат гюбеци в известни столични клубове, арабският свят е развил модерна музикална сцена с голямо политическо и обществено влияние, добила популярност далеч извън границите на региона. Музикантите от тази нова близкоизточна генерация изиграват огромна роля в събитията, които наблюдаваме напоследък в тази част на света.

За да успее, една революция трябва да има не само идеология, но и химн. Доказали са го французите с “Марсилезата”. Арабските революционери са извадили поука от тази история. Жасминовата революция се нуждаеше от химн и местната хип-хоп сцена й го предостави.

Не трябва да се учудваме, защото арабският рап от самото си възникване е свързан с политиката. Той е заченат с бунт и кръв.

“ГОВОРИ И УМРИ”

Годината е 1988. Полъхът на промяната, витаещ в Източна Европа, достига и до съветските сателити в Близкия изток. На 5 октомври хиляди ученици и младежи излизат по улиците на Алжир, за да протестират срещу проваленото управление на прокомунистическия президент Шадли Бен Джедид. Демонстрациите са смазани с брутална жестокост, но именно те вдъхновяват Туат М’ханд, Рабах Урад, Аяд Ясин, Тенуан Редуан, Мохамед Урад и Хаджира Фезуи да образуват първата арабска рап група ЕмБиЕс.

“През 1988 ние все още бяхме прекалено млади, но знаехме за случващото се от нашите братя, които протестираха по улиците. Тогава започнахме да разбираме политическата ситуация в страната и осъзнахме, че нещата са ужасно сбъркани. Дотогава ние нямахме никакви политически идеи или мнение, но от 1988 започнахме да наричаме нещата с истинските им имена и да пишем (песни) за тях”, разказва Туат М’ханд.

Името на бандата е абревиатура от израза “the Micro Breaks the Silence”- “Микрофонът Разбива Тишината”. Лидерът на групата Рабах Урад обяснява, че именно това е била тяхната задача- “да разбият тишината”, наложена от режима.

Президентът Джедид е свален, но вместо да поеме пътя към демократизация, Алжир изпада в хаос и продължителна гражданска война между ислямисти и военни.

Урад описва Алжир през 90те години на 20 век като “културна пустиня”: “Съществуваше артистична стагнация. Животът на артистите беше тежък и много от тях заминаха за Франция. Нямаше шоута, представления, не се издаваха албуми- слушаше се само лоша рай музика (рай- фолклорен музикален стил в Алжир, смесица от арабски, африкански, испански и френски мотиви). Затова ние решихме да разбием тази тишина и да направим нещо ново, нещо с дълбоко политическо и социално послание”.

“По време на “черното десетилетие”, както понякога наричаме 90те, нямаше значение дали си артист или полицай. Всеки беше заплашен от действията на екстремистите или на армията. Сещам се за един цитат от великия алжирски писател Тахар Джаут, който беше убит през 1993 в разгара на гражданската война. Той казва: ”Ако си държиш устата затворена, ще умреш; ако говориш, пак ще умреш; така че говори и умри!”, обяснява Туат М’ханд.

“ЕВРОПЕЙСКИ ИЛИ АРАБСКИ РАП?”

Заплахите за живота на членовете на ЕмБиЕс се увеличават. Те решават, както и мнозина други, да потърсят убежище във Франция. Това решение не вреди на кариерата им. Напротив, групата добива голяма популярност извън родината й. Започват да изпълняват песни и на френски език.

По това време се забелязва възход и доминация на изпълнители с близкоизточен произход върху европейската хип-хоп сцена. Тежък бийт с хардкор елементи, съчетани с хапещи текстове за проблемите на имигрантите и живота в предградията е безотказната рецепта на успеха им. Рапърите имат голямо влияние сред мюсюлманските общности в Европа, като доста често се превръщат в техни говорители.

През 2007 г. холандският рапър от марокански произход Салах Един издава албума “Най- лошият кошмар на Нидерландия”. Целта на изпълнителя е да отговори на надигащата се вълна от ислямофобия в страната. Излизането на тавата предизвиква скандал. Салах Един е обвинен, че защитава ислямските екстремисти. Повод за тези твърдения става фотографията на oбложката на диска, където Салах Един имитира снимка на ислямистът Мохамед Буйери, убил холандския режисьор Тео ван Гог. Салах признава, че е търсил такова “сходство”, но това е било продиктувано от желанието му да “покаже как холандците гледат на него като на млад мюсюлмански екстремист, а не като на човек, но това не означава, че той по някакъв начин защитава действията на Буйери”. Холандският политик Геерт Вилдерс включва в първaта версия на филма си “Фитна” снимки на ислямистки терористи, сред които е и въпросният кадър от обложката на албума на Салах Един. Според Един публикуването на снимката в медиите и използването й във филма “Фитна” е целяло неговото дискредитиране. Споровете между рапърът и медиите са уредени с извънсъдебно споразумение, съгласно което той получава обезщетение от 25 000 евро.

Противоречивите действия на Салах Един обаче се оказват добра реклама за албума му. Песните и клиповете му се радват на голям интерес сред младите холандци, макар че предизвикват различни реакции.

Интересното в случая е, че за да отправи политическо послание, Един използва медиите и езика на попкултурата, а Геерт Вилдерс изразните средства на пропагандата и то във филм с качеството на нискобюджетен телевизионен репортаж.

Откроява се ясно една тенденция: докато повечето западни рапъри по това време пеят за коли, жени и купони, близкоизточните им колеги се възприемат като обществени активисти.

“РАП ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯ ПО АРАБСКИ”

Първата генерация арабски рапъри емигрира в Европа, но тяхното наследство в Близкия изток не е изгубено.

“Научих се да рапирам на арабски език под силното влияние на алжирската банда ЕмБиЕс. През 2000 наех студио и записах първото си парче. То ме направи толкова известен, че неочаквано се озовах да пея пред 2000 души. Сега около нас се разви цяла хип-хоп сцена, но ние бяхме първата рап група в Палестина”, разказва Тамер Нафер, фронтмен на групата “ДАМ”.

Макар че “ДАМ” са първата палестинска група, която става световноизвестна, възходът им не е безпроблемен. Според някои от лидерите на Хамас стилът хип-хоп е “негативно западно влияние”.

“Нямам идея какво мислят за нас Хамас. Не съм се срещал с тях. Политически ангажирани и активни сме, но не сме екстремисти. Все пак ние сме изключително добре приети в Палестина и мнозинството от почитателите ни са набожни мюсюлмани”, заявява Тамер.

Популярността на бандата се дължи до голяма степен на тяхната “политическа ангажираност”. Според думите на членовете й, те водят “поетична война” с ционизма. Песните им са спечелили повече поддръжници за палестинската кауза по света, отколкото дипломатическите ходове и изявления на арабските политици.

Освен на арабски, “ДАМ” пеят и на английски. Клиповете им са субтитрирани, а някои от песните им като “Кой е терорист?” се пускат за свободно сваляне в интернет, което се оказва добра маркетингова стратегия. Но не печалбата е цел на бандата, защото както отбелязва Тамер, “ние сме некомерсиални”.

Парадоксалното в случая е, че тези палестински рапъри имат доста фенове и в… Израел. Тамер и съратниците му Сухел и Махмуд са сред така наречените “израелски граждани от арабски произход”, наброяващи 900 000. Самите те отхвърлят това определение и се наричат палестинци. Въпреки това групата записва песни на иврит и реализира проекти с израелски музиканти като “Шотей Ханува”, с които създават песента “Поколения, искащи мир”. Оказва се, че за “ДАМ” рапът не е само оръжие във “войната”, но и средство за постигане на “мир”. Но как трябва да изглежда този “мир”?

Тамер описва неговата представа за разрешаване на конфликта: “Как щяха да се чувстват чернокожите в САЩ днес, ако никой никога не беше осъдил робството като престъпление? Не е възможен мир, докато израелското правителство не признае, че са ни отнели всичко през 1948 г. и са депортирали семействата ни. Втората стъпка е да ни се извинят. Третата- да ни върнат собствеността, домовете и земята. Тук не става дума за създаване на палестинско правителство. Аз не се боря за флаг, символ или името “Палестина”. Тук става въпрос за хората и възможността да изградят бъдеще за децата им. Когато тези три стъпки се изпълнят, евреите могат да живеят тук с нас- има място за всички. И наистина няма никакво значение как ще се нарича тази държава”.

Освен политически теми, песните на “ДАМ” отразяват и наболели социални проблеми. Парчето им “Свобода за моите сестри” третира въпроса за положението на жените в мюсюлманското общество.

“Много мъже ми казват: “Да, прав си, трябва да променим отношението си към жените”. Но същевременно не искат да започнат тази промяна със своите сестри и съпруги”, коментира Тамер.

“Оръжие във войната”, “инструмент на мирната дипломация” и “средство за социална промяна”, така виждат ролята на рапа в Близкия изток членовете на “ДАМ”. И успяват да го използват за реализирането на тези цели. Около групата се формира общност от младежи, които искат да изградят своето бъдеще и са неподвластни на политическите манипулации.

“ДАМ” означава “вечност” на арабски език, но и “кръв” на иврит.

“Когато изречеш думата “кръв”, повечето хора правят асоциация с насилие. Но не и аз. Аз виждам обратната страна на монетата. На първо място кръвта е това, което позволява на живота да продължи. Ако комбинираш двете значения на думата- на арабски и на иврит, получава се “вечна кръв”, което означава, че политиката никога няма да изтрие това, което ни прави човеци”, обяснява Тамер.

“ВЪЗХОДЪТ НА ХИП-ХОПА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК”

В началото на новото хилядолетие в Близкия изток се появяват все повече рап групи, а този тип музика печели все повече почитатели.

През 2004 г. се провежда първата церемония по връчване на Арабските музикални награди. Призът за “Най- добра модерна музикална формация” получават египетските рапъри ЕмТиЕм. Изборът е посрещнат с противоречиви оценки в медиите. “Дали хип-хопът не е вреден за традиционната арабска музика”, питат коментатори. Но под опасенията за угроза към автентичността на арабската култура прозира друго- страхът от “покваряващото” въздействие, което имат рап лириките върху младото поколение.

Членовете на ЕмТиЕм: Мики, Таки и Махмуд, не се препокриват с представата ни за рапърите, отраснали в бедни квартали. Тримата са високообразовани и по- скоро принадлежат към съсловието, което наричаме средна класа. Слушателите им също са млади и образовани хора. Точно те имат най- голямо желание за промяна на статуквото, защото не виждат възможности да реализират потенциала си.

Рапът често се превръща в средство за изразяване на тяхното недоволство и искания.

В отговор арабските режими цензурират “неудобните” песни и репресират изпълнителите им. Тези действия обаче не решават проблемите, а само засилват недоволството на арабските младежи. В краят на десетилетието вече не съществува предпазен клапан за изпускане на парата.

.

Избухва Жасминовата революция в Тунис

“ХИМНЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА”

На 24 декември 2010 г. в 5 часа сутринта екип на тунизийската тайна полиция атакува къща в неголемия пристанищен град Сфакс. След няколко минути полицаите излизат, водейки със себе си 21-годишен младеж. Вече е изминала седмица от началото на протестите в Тунис и страничният наблюдател би си помислил, че задържаният е важен опозиционен лидер, но това е доста далеч от истината.

Единственият грях на арестувания Хамада Бен Амор е, че две седмици по- рано е качил в ЮТуб своето парче “Държавен глава” („Гласът на Тунис“). Песента е рап обръщение към тунизийския президент Бен Али, в което му се задават неудобни въпроси за корупцията и нарушенията на човешките права в страната. За няколко дни “Държавен глава” е свалена над 1 000 000 пъти, а демонстрантите в столицата се събират, пеейки я. Повечето от тях не знаят истинското име на изпълнителя. По- известен е с псевдонима си “Ел Женерал”.

Новината за ареста на рапъра се разнася бързо. Протестиращите отправят искания за неговото освобождаване. Силите за сигурност разбират, че вече не могат да правят каквото си искат и за да не ескалира напрежението, пускат “Ел Женерал” след тридневен престой в карцер.

Младежът е посрещнат от връстниците си като герой. Едва тогава той осъзнава какво голямо значение е имала песента му. На 14 януари 2011 г. Бен Али напуска Тунис и режимът му пада. Но искрата на революцията се прехвърля в Египет. “Ел Женерал” се изненадва, когато чува, че на 25 януари песента му “Държавен глава” се подема и от протестиращите на площад “Тахрир” в Кайро.

“Получих много съобщения от египетски младежи, които ме молеха да отида в Кайро и да изпълня песента на живо, но за съжаление нямах паспорт и виза”, спомня си “Ел Женерал”.

След победата на Жасминовата революция младежът е в центъра на медийния интерес. “Той се опитва да се държи като корав мъжага, но има невинно излъчване и говори възпитано и меко. Всъщност, вие бихте се радвали да имате син като него”. Така описва “Ел Женерал” репортерката на “Тайм” Вивиен Уолт.

“Ел Женерал” е типичен представител на младото арабско поколение- възпитан, образован и гневен. Казва, че това, което го е привлякло в рапа, е неговата сила като “протестна музика”.

“Корупцията беше навсякъде. Излизаш на улицата и виждаш как полицията малтретира гражданите. Отиваш в съда и можеш да бъдеш оправдан, ако си платиш на съдията, но бедните хора ги тикат в затвора. Ако си дребен търговец, ще бъдеш експлоатиран от големите акули, свързани с президента. Моите родители имаха хубава работа и не бяхме бедни, но аз виждах на каква несправедливост са подлагани толкова много мои приятели”, обяснява “Ел Женерал”.

Започва да пее през 2008 г., но държавните институции му забраняват да организира концерти, затова той се обръща към интернет и социалните мрежи, за да популяризира творбите си. Профилите му в социалните мрежи са блокирани от службите. Родителите му не одобряват заниманията му и се тревожат за неговата сигурност. Отношението им се променя след победата на революцията. Синът им е звезда.

През октомври, в навечерието на туниските избори, “Ел Женерал” е вече във Виена, където изнася концерт, част от голямото му европейско турне. Облечен е по последна мода, копираща известните американски хип-хоп изпълнители. На журналистите се отделят по 15 минути.

“Много неща се промениха през последните месеци (в Тунис), особено по отношение на рап музиката. Преди беше незаконно да организираш концерти или да продаваш нецензурирани албуми. Сега Министерството на културата призна хип-хопа като форма на изкуство. Музикални клипове се въртят по телевизията, а това, което се показва на екрана, се продава по- добре на пазара. Революцията позволи на хип-хопа да заеме полагащото му се място в тунизийското общество. ”, обявява на всеуслушание певецът.

Носят се слухове, че издаването на дебютния албум на “Ел Женерал” ще бъде финансирано от тунизийското правителство. Мениджърът му Софян Сиала споделя пред някои колеги журналисти, че наистина “има нещо такова”.

Лошо няма, но да не се окаже, че “бардът на революцията” се превръща в “бард на властта”?