Хей, да не сте забравили да гласувате?! Смисълът на гласуването “е ясен, друг е въпросът, че не ни изнася”. Гласувайте навреме, за да не попаднете в ситуацията на Петер.
Вижте какво имам предвид 
:
Филмчето е прощъпулник на Андерс Томас Йенсен в киното и е отличено с Оскар за късометражен филм. Андерс е сценарист на тазгодишния носител на Оскар за чуждоезичен филм “В по- добър свят”.
ВНИМАНИЕ!
В ТЕКСТА ИМА ПРОДУКТОВО ПОЗИЦИОНИРАНЕ! 
Помните ли Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев?
“Те не са учили кино, а са едни от най-популярните лица в българското кино. И са пряко свързани с неговата история. Те са великолепната тройка като от класиката – тримата танкисти, тримата мускетари, понякога тримата глупаци, но най-вече трима срещу триста… Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев ще ви повозят на въртележката в лунапарка на своя живот, където има стари и нови случки, откъси от филми, кодоши и други дивотии, разпилени в два века и две системи…”
Това е резюме за документалния филм на режисьора Никола Бошнаков и хората от “Бидон филм “ “Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета”. Може да го гледате в Дома на киното тази седмица.
А преди това загрейте с някои стари изпълнения на Джони Пенков и неговите приятели.
Приятно гледане и слушане!
Пролетта разгорещява не само плътските, но и обществените страсти. Факт е, че повечето европейски вълнения и революции са започвали през пролетта…
Преди две години отбелязахме 40 години от вълненията през 1968 г., а миналата седмица протестиращите в Париж младежи издигнаха лозунга “Май 2011 ще направи това, което Май 1968 не успя”.
Политическите революции се отразяват в изкуството. През 1968 г. френският режисьор, основоположник на “Новата вълна” , Жан-Люк Годар покани известни интелектуалци и артисти да представят своята гледна точка към случващото се във Франция с изразните средства на киното. На бял свят се появиха 41 късометражни документални филма, известни като “Кино брошурите”. Повечето са експресивни кадри от протестите, пропити с гошистка пропаганда. Една от брошурите, обаче, се отличава. Художникът Жерар Фроманже успява с подръчни средства в рамките на един кадър да визуализира по неповторим и семпъл начин ситуацията в Париж. Мисля, че неговото произведение е учебно помагало за копирайтъри. Макар че повечето познати ми копирайтъри не мислят така.
Би било интересно този кино експеримент да се повтори и днес с арабските и европейските бунтове, но тъй като никой не го направи, предлагам ви да си припомним “Кино брошура № 1968”.
Приятно гледане!
За света 19 май може да е Ден за борба с хепатита, но за нас, българите, си остава дата на/ за преврат. Тъй като традицията не беше спазена и заговор тази година нямаше или по- точно осъществяването му закъсня с ден- два, реших да ви припомня събитията от далечната 1934 година с едноименния документален филм на Костадин Бонев.
Историческите факти около тези събития са известни, интерпретациите им многобройни, Бонев обаче ги свързва в стройна драматургия и благодарение на ироничния задкадров текст, архивните кадри, съчетани с майсторски заснети покрития и възстановки успява да ни потопи в атмосферата на времето.
Странното е, че атмосферата някак напомня на днешната, а някои от героите на филма въпреки архивния си характер са страховито актуални и днес.
Приятно гледане!
За да видите филма, трябва да отидете на следния адрес, тъй като вграждането в сайтове е дезактивирано:
Датата 10 ноември се превърна в повод за размисъл върху най- новата ни история. Традиционно на екрана се появяват подбрани социолози, политолози и т. н. хуманитаристи, които разсъждават върху “прехода”, “промените” и ни разясняват какво се е случило.
През 2008 вестник “Капитал” навърши 15 години от създаването си. Кризата още не беше ударила Прокопиев и той реши да ознаменува събитието, инвестирайки във… филм! По- добър вариант, отколкото организиране на банален банкет. Продуцентът на филма Мартичка Божилова, за да осъществи проекта, покани 15 от най- известните български творци като Борис Десподов, Борис Мисирков, Валери Милев, Георги Богданов, Драго Шолев, Иглика Трифонова, Камен Донев, Милена Андонова, Надежда Косева, Стефан Командарев, и много други. Всеки от гореизброените имаше възможност да избере една година между 1994 и 2008, и да направи филм за нея с времетраене до 5 минути. Не бяха поставяни жанрови или някакви други ограничения, освен времевото.
Така на бял свят излезе проектът “15”- интересен поглед към близкото ни минало.
Някои от създадените късометражки като “Омлет” на Надежда Косева получиха международно признание и доста награди.
Приятно гледане!
България 15
© 2024 Съзерцател · Блогът гордо работи на WordPress & Green Park 2 от Cordobo.
Valid XHTML 1.0 Transitional | Valid CSS 3
