Трябва ли постоянно да се връщаме към историята на холокоста?
Този въпрос задава журналистка на режисьора Збигнев Гайзлер след специалната прожекция на неговия филм “Сарид”, посветен на трагичната история на евреите от гетото в малкия полски град Пабянице по време на Втората световна война.
Нейното питане е показателно за отношението на голяма част от нашите съвременници към тези тъмни страници от европейското ни минало. “Защо все постоянно говорим за холокоста, след като се е случил толкова отдавна?” “Не се ли преекспонира прекалено проблемът с антисемитизма в общественото пространство?” “Това е минало и повече няма да се повтори.”
А какво се случи в бивша Югославия наскоро? Едни хора избиваха други по същия начин, по който нацистите са унищожавали евреите.
Отговаря й Гайзлер. Именно краткотрайността на човешкия спомен за такива трагедии го е подтикнал да направи този филм. “В момента на територията на бившата Германска демократична република съществува най- голямата концентрация на неонацистки организации, те успяват да изпратят свои представители не само в местните парламенти, но и в бундестага”, отбелязва режисьорът. “Учудваща е тяхната популярност и виждаме, че много малко е необходимо, за да се събудят тези демони”, констатира той. Збигнев Гайзлер даде за пример и призивите на някои ирански политици “Израел да бъде изтрит от лицето на земята”. Трудностите, с които се е сблъскал по време на нейното заснемане, само го убеждават още повече в обществената необходимост от подобна творба. Продукцията е била финансирана с лични средства, понеже не се е намерило външно субсидиране. Мнозинството от личностите и организациите, към които се обърнал, му отговорили, че “темата не е интересна”. Но това не го обезкуражава. Предпочита в продължение на три години “да яде супа”, но да завърши филма. Чувствал го е като свой морален дълг. Самият той е родом от района на Пабянице и историята на местната еврейска общност винаги го е интересувала. Още повече, че гетото там е едно от първите създадени от нацистите в Полша, макар неговата история да не е толкова известна като тази на гетата във Варшава и Краков. По време на снимките директорът на музея Аушвиц-Биркенау му иска колосална сума за четири кадъра от перона на гарата в концлагера. Избухва скандал, а “Газета Виборча” излиза със статия, че с “холокоста се извършва търговия.”
Тези факти би трябвало да ни накарат да се замислим как гледаме на трагедиите в нашата история. Осмисляме ли ги достатъчно?
Преди 1989 г. в Полша се е избягвало да се говори за холокоста, както и за клането в Катин. “Спомените на поколенията бързо избледняват. Днес мнозина твърдят, че холкост не е имало. Вероятно скоро ще се говори същото и за зверствата на Сталин.” “Медиите в съвременния свят убиват чувствителността на хората към насилието”, смята Збигнев Гайзлер. Това може да доведе до повторение на зверства като извършените през Втората световна война. Затова в своя филм той се е постарал да представи отражението на насилието върху човешката съдба.
“Сарид” представя разказа на очевидец на станалото в Пабянице и Аушвиц. Александър Бартел, тогава малко момче, е станал свидетел как цялото му семейство загива в концентрационния лагер. Единствен той успява да оживее до края на войната. Самата дума “сарид” на иврит означава “оцелял по чудо”. И той наистина е такъв. Но спомените от онези времена са белязали целия му живот. Благодарение на неговите думи зрителя успява да усети ужаса на случилото се. Агресията не се показва в кадър, но витае във въздуха. Въпреки това Гайзлер не се страхува, че филмът му може да бъде изтълкуван неправилно и да се възприеме като “поредното обезценяване” на насилието. Нарочно е представил своите герои такива, каквито са били- добродушни и наивни, показал е тяхната човешка гледна точка към събитията. Именно уязвимостта им предизвиква асоцииране на зрителя с тях. Гледайки филма, не виждаме евреи, а човешки същества, които се качват във влаковете за Биркенау, доверявайки се наивно на обещанието, че “нищо лошо няма да им се случи”. Когато срещнем погледа на Александър Бартел, разказващ тази история вече на преклонна възраст, разбираме, че доверието му в човека е умряло безвъзвратно в този момент. Гайзлер признава, че прекарал часове в монтажната, за да постигне този ефект. Накрая е започнал да сънува, че самият той е участник в “маршът на смъртта”, който еврейските жители на Пабянице правят към гетото в Лодз и струва живота на повече от 700 души.
Но реакцията на зрителите в препълнената зала на Полския културен институт го убеждава, че си е струвало. На прожекцията на 16 април, с която се отбеляза годишнината от въстанието във Варшавското гето и Деня на холокоста, присъстваха студенти, преподаватели, представители на еврейската общност, обикновени хора. Всички те бяха докоснати от видяното. Александър Оскар, председател на софийския клон на организацията на евреите “Шалом”, отбеляза, че макар за разлика от полските, българските евреи празнуват на 9 март своето спасение, те много добре знаят за зверствата извършени по време на Втората световна война и благодари на Гайзлер, че не позволява тази трагедия да бъде забравена. Някои от присъстващите споделиха истории, които бяха чули от свои полски приятели и близки за времето на немската окупация в Полша. Изказани бяха мнения, че трябва да се направи всичко възможно тези събития да се помнят, за да не се повтарят отново. В последвалия ми разговор с него, Гайзлер не спести и критики към някои аспекти на израелската и американската политика в Близкия изток, заявявайки, че подобни действия могат да доведат до нови световни конфликти и кланета подобни на холокоста. Свикнал да не спестява неудобните истини, полския режисьор се отправя към следващия си документален проект, този път посветен на заточените в Сибир по времето на управлението на Сталин. А ние можем само да се радваме, че все още има хора като него, които не оставят истината да бъде покрита с прах и с нетърпение да очакваме следващия му филм.
Днес е добър ден да си спомним за холкоста, както и за придружаващите го събития, без да забравяме и последвалите.
А иначе ми беше да видя товрба режисирана от Гайзлер, предвид че го познавах предимно като оператор. И то добър оператор.
