Възходът на интернет потреблението

През 1999 г., съгласно сведенията на дъблинската компания за информационни технологии “Ноа”, в Близкият изток без северна Африка вече има 880 000 човека онлайн. Според Доклада за човешкото развитие в арабският свят, изготвен от програмата за развитие на ООН през 2003 г. на 1000 души в региона се падат 18 компютъра, а достъп до интернет има само 1,6 % от населението. През 2003 г. вече около 4 % от населението в арабските страни използва интернет- приблизително около 11 милиона човека. В последната четвърт на 2004 г. много сайтове регистрират повишение на посещаемостта, развитие дължащо се на подобряването на интернет връзката в арабските държави. За този ръст допринасят най- вече Египет и Саудитска Арабия, на които се падат една трета от всички интернет ползватели в региона. Употребата на интернет се разпространява най- бързо сред младежите и жените. Показателен е фактът, че 50 % от младежите на възраст между 15 и 24 години в ОАЕ са свързани с интернет. Жените са близо 50 % от всички интернет потребители в арабските страни. През 2006 г. по данни на технологичната компания «Нилсен», занимаваща се с маркетингови проучвания, арабските интернет потребители са 19 милиона. Това е ръст с почти 500 % спрямо 2000 г. Според последните данни на «Интернет Уърлд Статистик» от септември 2007 г. посетителите на «глобалната мрежа» от арабския свят са 29 милиона и съставляват 8.5 % от арабско говорящото население. Арабският език е десетият най- използван език в интернет. На северноафриканските страни се пада 26 % от употребата на виртуалната мрежа в Африка, а 17, 3 % от населението на Близкия изток е вече онлайн. За нарастването на интернет потреблението спомага и смекчаването на правителствените рестрикции в редица страни от региона, въпреки че цензурата си остава един от най- наболелите проблеми. ОАЕ, Бахрейн и Йордания намаляват филтрирането и го ограничават върху няколко политически сайта на опозицията. Катар контролира само трафика на порнографски материали. Нефилтриран достъп има в Мароко, Египет, Ливан, Кувейт, Либия, Судан и Ирак. Но в Либия и Судан стойността на свързването с «глобалната мрежа» дълго време е толкова висока, че това ограничава интернет потреблението до едно малцинство, макар и положението да се променя през последните години.
От изложените по- горе данни става ясно, че значението на интернет в живота на мюсюлманския свят все повече нараства, макар регионът да изостава в това отношение от Европа. Но със сигурност «виртуалната мрежа» е вече неотменна част от социализацията на младежите и образованото градско население в Близкия изток.

Какво търсят местните жители в интернет?

Видяхме, че вече една не малка част от жителите на региона са онлайн. Но какво търсят те там? Албрехт Хофхайнц е направил проучване по този въпрос и установява, че «освен инструменталните сайтове от типа на търсачки, справочници или центрове за софтуерна помощ, «мрежата» е призвана да задоволи следните потребности, подредени в приблизителният ред, отразен от трафика в киберпространството: поддържане и разширяване на социалните контакти чрез електронна поща и чат; запознаване с новините от надеждни международни източници; обсъждане на всичко под слънцето, но преди всичко на такива традиционни теми табу като религия, политика и отношенията между половете; запознаване с моралните принципи на съвременната ислямска перспектива върху модерният живот; развлечение, особено свалянето на музика, но също така компютърни игри и спорт; ръководство за това как да живееш като мюсюлманска жена в съвременния свят, включително отговори на всички «обичайни» женски въпроси (красота, мода, кухня, отношения, сексуален живот, деца, работа и семейство); сватовнически услуги; и делова информация.»
Интересно е, че електронните версии на традиционните вестници са относително по- малко успешни, отколкото позиционираните само в интернет издания. Така например, либералният «Елаф» (Elaph.com) в началото на 2004 г. достига най- известният и уважаван международен арабски ежедневник «Ал Хаят» (http://www.alhayat.com/ ) по популярност сред онлайн читателите и през април 2005 г. става най- посещаваният информационен сайт в Саудитска Арабия, изпреварвайки «Ал Джазира». Други популярни издания, разпространявани единствено в електронен вариант са «Ал Канат» (alQanat.com), «Мидъл Йист Онлайн» (middle-east-online.com ) и палестинският «Дониа Ал Уатан» (alwatanvoice.com).
Мнозина представители на образованият елит използват «мрежата», за да осъществяват връзка с местните и национални власти. Това се обуславя от факта, че редица държави от региона правят стъпки в създаването на електронни правителства. Египет е един от пионерите в тази област и продължава да предприема инициативи, които да подобрят виртуалните връзки между властите и гражданите. Египетското правителство с помощта на Майкрософт създава портал за правителствени услуги (www.egypt.gov.eg ), който е открит на 25 януари 2004 г. в присъствието на Бил Гейтс. Мароко (www.egov.ma) и Йордания (www.moict.gov.jo/MoICT/MoICT_e_Services.aspx) също развиват започнатите от тях през 90-те години на 20 век проекти в тази насока.
Младежката възраст на онлайн потребителите, както и големият брой жени сред тях, намира отражение в ръста на посещенията на сайтове като «Фоста» (http://fosta.net/ ; сайт за развлечения за млади мъже), «Бент-Ел-Халал» (http://bentelhalal.maktoob.com/ ; уеб-страница за запознанства с цел брак, основана в Египет. Има религиозен характер), «Кооора» (kooora.com, портал за футбол), «Тараб» (6rb.com; портал за музика), «Хауаа- Уърлд» (hawaaworld. com ; портал за жени, базиран в Саудитска Арабия. Безусловно един от най- популярните форуми по женски въпроси.) и много други подобни.
Но тези данни не трябва да ни подвеждат, че «виртуалното пространство» в мюсюлманския свят се използва само като място за забавления и черпене на полезна бизнес информация. Напротив, интернет все повече се превръща в терен за осъществяване на обществения дебат в региона.

Интернет и общественият дебат в Близкия изток

Младежката възраст на мнозинството интернет потребители в Близкият изток не е показателна за техния интерес към обществени и политически проблеми. Всъщност, младите мюсюлмани обръщат много по- голямо внимание на такива теми, отколкото техните връстници в Европа и Америка. Но дискурсът им към обществената проблематика се различава значително от западният.
Ако погледнем близкоизточното интернет пространство, ще установим, че дори «виртуалната революция» е пряко свързана с осмислянето на ислямската традиция. Албрехт Хофхайнц отбелязва, че «две особености характеризират арабският интернет ъгъл днес. Първо, религията има най- голям дял откъдето и да е другаде в света и второ, арабските потребители са изключително активни в дискусии- особено засягащи политиката, религията и секса.» «Приблизително 8-10 % от най- посещаваните 100-200 арабски сайта имат религиозен характер».
Тези констатации не са учудващи предвид факта, че още през 90-те години на 20 век, докато все още сайтове със западен произход доминират в мрежата, много защитници на исляма и членове на ислямистки групи припознаха интернет като средство за разпространение на техните послания. Така например, алжирците могат да посетят многобройни ислямистки сайтове като този на ФИС- организации, които са забранени в Алжир и нямат никакво законно право за публикации. От политическите сили на опозицията в целият регион ислямистките среди са най- активни «онлайн», благодарение на голямото количество компютърно грамотни техни активисти, живеещи в Европа и Америка.
Хофхайнц се спира и на още един любопитен факт. Според него такъв интерес към религиозната тематика не съществува в другите мюсюлмански страни. През 2005 г. в класацията на 100-те най- посещавани сайтове в Иран има само една ислямска уеб-страница, а в турският топ 100 нито една. Докато в случаят с Турция може да отдадем тези данни на наложеното секуларизирано държавно устройство, то ситуацията с Иран, който в очите на запада се идентифицира като образец за теократична ислямска държава, буди недоумение. Но да се твърди, че ислямът отсъства от иранското «виртуално» пространство е прибързано. В своето изследване на иранската блогосфера Лиора Хенделман-Баавур отбелязва, че 6 % от блоговете и темите са посветени на религията и философията. Може би липсата на доктринални спорове в иранското киберпространство се дължи на фактът, че шиизмът, изповядван там, е единственият клон на исляма, който е създал някакво подобие на клерикална структура. Но ислямът присъства имплицитно в онлайн тематиката, както на Иран, така и на арабските страни при обсъждането на теми като семейството, историята и други ежедневни ситуации.
Когато става въпрос за присъствието на исляма в интернет, повечето западни коментатори го обвързват с т. нар. «джихадистки» сайтове, изразяващи радикални позиции. Но не се задава въпросът доколко е реално тяхното влияние върху интернет аудиторията в региона. Популярността на «джихадистките» сайтове е в пряка зависимост от международната обстановка. Създадената в началото на американската кампания в Ирак уеб-страница за «джихад» новини «Ал Ислам Муфаккират» (islammemo.cc) има най- голям брой посетители през ноември 2004 г., когато се водят боевете за Фалуджа. Друг такъв сайт е ветеранът «Мохиит» (moheet.com), популистки портал, собственост на създадената през 1998 г. в Дубай «Алмотахида Груп» (arabia-inform.com) и позициониран в Египет, който печели известност, обръщайки се към чувството за ислямска и арабска солидарност. За да бъдем коректни, трябва да отбележим, че спекулирането с национални и религиозни чувства в медиите и интернет не е нещо ново, и типично само в мюсюлманския свят.
Но най- популярните ислямски сайтове са не войнствените, а тези, които проповядват морално обновление на човека. Най- известен сред тях е този на проповедникът Амр Халед. Неговата страница (AmrKhaled.net, осн. 2002) задминава по посещаемост такива ветерани като «Ислям Онлайн» (IslamOnline.net, осн. 1997) и през 2004 г. се превърна не само в най- посещаваният мюсюлманска уеб-страница в интернет, но и в най- популярният религиозен сайт в света. Този млад египетски религиозен водач подобно на ислямските реформатори от 19 век вижда в исляма средство за възраждане на уммата. Но за разлика от своите предшественици той смята, че това възраждане трябва да се осъществи първо на индивидуално ниво, затова призовава своите слушатели «поемат отговорност и да вярват в своите способности». Причината за неговото влияние е много добре обяснена в една статия на Мюсюлманската асоциация в Британия, където се казва, че «той дава на младежите това, което им е отказвано много години: вяра в тяхната способност да променят и действат». Неговият девиз, превърнал се в лозунг на последователите му, е «аз съм създател, а не потребител». Видно е, че младите мюсюлмани, напълно в духа на съвремието, се осъзнават като двигател на обществената промяна. Те са тези, които «повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното».
Тази нова нагласа сред подрастващото поколение в региона, намерила израз в проповедите на Амр Халед, обяснява другата особеност на близкоизточното киберпространство- афинитетът към дискусии. Младите мюсюлмани имат мнение и искат техният глас да бъде чут, а интернет им дава възможност за това. Чрез «глобалната мрежа» беше направен опит за нещо, което не беше практикувано досега в региона- измерване на общественото мнение. На много сайтове като този на «Ал Джазира» се поставят онлайн анкети по въпроси от обществен интерес. Макар резултатите им да не могат да се сравнят с едно задълбочено социологическо проучване, те все пак дават някаква представа за обществените настроения в мюсюлманския свят.
Но основното пространство за «виртуален дебат» си остават форумите и чатовете. През ноември 2003 г. съществуват повече от 750 активни близкоизточни форума, от които около 60 са изключително популярни. Освен форумите на споменатите по- горе страници на Амр Халед и «ИсламОнлайн», трябва да споменем ролята, която играят за публичният дебат, ветерани като основаният през април 1998 г. «Ал- Саха Ал- Арабия» (буквално «арабски форум» alsaha.com), «Суалиф» (Swalif.net, осн. авг. 1999 г.) и «Арабс Гейт» (Arabsgate.com, осн. юли 2000 г.), които си остават едни от най- посещаваните уеб-страници в Близкият изток до днес. Основните теми за дискусия, както беше отбелязано по- горе, са религия, политика и отношенията между половете- въпроси, които по една или друга причина са «неудобни» в реалната йерархична среда, господстваща в тяхното ежедневие. Изследователят на арабското интернет пространство Хелми Номан е направил проучване на 338 арабско езични онлайн форуми в периода между юли и септември 2005 г. Той открива, че ислямски ориентираните форуми са най- обичайни (27 %) с подкатегория на «джихади» форумите, които са малко, но изключително активни. Само 5 % са посветени на политиката и текущите дела, много малко в сравнение с другите категории, включващи спорт (6%), развлечения (13 %), фондовата борса (11%) и компютри (17%). Номан също така отбелязва, че 42 % от всички арабски «Яхуу Групс» са посветени на секса. Интернет дискусиите посветени на секса са един от малкото начини за младите хора в региона да получат информация по тази иначе «парлива» тема, предвид че в Близкия изток тя се смята за част от интимния свят на индивида и дори няма опити за някаква просвета по тези въпроси. Друга будеща интерес подробност е, че две групи стартирали като «секс», впоследствие започват да дискутират религиозни теми.
Както се вижда от изложеното до тук, способността на интернет да прекрачва създадените граници, способства за разширяването на обществения дебат и включването в дневния ред на теми, които до скоро са били старателно избягвани. «Виртуалното пространство» създава атмосфера на свобода и толерантност. Нещо, което липсва в реалното ежедневие на жителите в региона. В киберпространството те се чувстват по- свободни да изразят своето мнение, използвайки псевдоними, за да избегнат държавния контрол, макар да съществуват редица способи, чрез които да бъде разкрита тяхната самоличност. Нарушават се табута, които в реалният живот не могат да бъдат игнорирани. Граждани на арабски страни обсъждат арабско- израелските отношения в чатове и форуми с евреи, нещо трудно осъществимо лице в лице, чрез поща, или чрез телефон, предвид че между мнозинството арабски държави и Израел отсъстват такива връзки.
Но макар и да дават възможност за изява, форумите имат различни механизми, чрез които да ограничават изразяването на «неудобни» мнения, а и доста често дискусиите в тях еволюират до караници с «нецивилизован тон», което накара интернет потребителите да потърсят ново място, където да публикуват своите мнения. Над «виртуалния хоризонт» в мюсюлманския свят изгря звездата на блоговете.
Интернет вече изгражда една нова «виртуална публична сфера» в региона, но дали тя ще окаже влияние върху близкоизточната реалност?