Публикации съдържащи ‘права на хомосексуалистите’

Как да се справим с привържениците на гей браковете

юни 23rd, 2013

Гей парадът беше отменен, или по-скоро се вля в настоящите протести, но въпросът за правата на хомосексуалистите все пак намери място в обществения ни дебат през последната седмица благодарение на серия от публикации във вестник „Култура“.
Следих внимателно протестите във Франция срещу легализацията на хомосексуалните бракове, прочетох и „скандалната“ статия на Михаил Шиндаров в „Култура“.
Заключението ми е, че противниците на гей сватбите нямат никаква стратегия. Тези хора не осъзнават, че най-лесният начин да се справят с желанието на хомосексуалистите да се бракуват е като им позволят да го направят. 80 % от хетеросексуалните ми приятели на моя възраст биха отишли в гражданското само ако им опреш пистолет в гърба. Те предпочитат да живеят с партньор(к)ите си на семейни начала, но без да узаконяват връзките си. Желанието на гейовете  да  получат правото да се женят в днешно време изглежда като атавизъм. Това е своеобразна социална инициация, напомняща на тинейджърски бунт. Ако тяхното искане бъде удовлетворено, сигурен съм, че до година-две меракът им да получат официалната титла „съпрузи“ ще се изпари и процентът на „законните семейни двойки“ сред тях няма да е по-голям от този на хетеросексуалните такива.
Мисля, че полемиката не е „за“ и „против“ хомосексуалните бракове. Важният въпрос днес е за бъдещето на брака като институция.

Хомосексуализъм навсякъде

юли 4th, 2008


Понякога изфабрикуваният дневен ред на обществото ни налага теми, за които не сме се и замисляли. Темата обсебва всичко, фанатизира, налага разделение, за което не сме знаели.

Не знам каква беше ползата от гей парада и дали има полза. Събраха се 100 хомосексуалисти, два пъти повече хулиганстващи противници, наричащи себе си “националисти и защитници на обществото”, и незнайно колко повече зяпачи.

Но темата за хомосексуализмът се наложи навсякъде.

Срещнах познат хомосексуалист, с когото сме в много добри взаимоотношения, макар и не изключително близки.

- Ще ходиш ли на парада? Нали си гей…

Погледът му ме накара да разбера колко груб и просташки е въпросът ми. Изведнъж беше станал гей, а преди беше просто човек. И аз го възприемах точно така- просто човек. Винаги ми е било много приятно да си говоря с него. Той е изключително интелигентен и имаме доста общи интереси. Никога не съм се замислял за сексуалната му ориентация, макар да знаех за нея. Просто никога не ми я е натрапвал. Той си беше той, а това, че харесва мъже, беше щрих към неговия образ, който никога не ме е тревожел. В повечето случаи даже не съм се сещал за това. То не беше част от нашето общуване.

А сега изведнъж стана “гей”. Ясна разделителна линия. Невидима преди. Категоризиране.

Животът не може да бъде категоризиран. Има неща, които не можем да разберем, но можем да приемем. Опитът да ги категоризираме, разделим, опознаем само водят към по- лошо.

Защото не можем.

“Отклонение ли е хомосексуализмът?” “Какво е хомосексуализмът?”

Господстващите въпроси през изминалата седмица. Но никой не можеше да им даде категоричен отговор. Дори и самите хомосексуалисти. Положението само се забатачваше още повече.

После разбрах, че БГО “Джемини” правили проучване за сексуалната ориентация на учениците от горните класове. За какъв дявол?

Не ми е проблем сексуалността на този или онзи. Проблем ми е превръщането й в оръжие на поредната лаладжийска кауза. Утилитаризирането й. Какво се доказва?

Пак категоризиране.

Други почнаха да правят регистри на хора с хомосексуална ориентация. Нищо чудно и аз да се озова там, тъй като “те се разпознават, понеже общуват в общности”. А аз общувам с гейове. Така е.

Ще ми се лепне поредния етикет- “гей” или “хомофоб”.

А “аз съм просто човек”.