Протестът е легален!

Четвъртък, (10.10.07) от 18:30

Носете си метли!

За да изметем боклука от държавата

и запазим природата!

Събираме се на мястото на бившия мавзолей (на жълтите павета, пред Царския дворец)

Тръгваме от пл. Независимост (Ларгото), по жълтите павета (бул. Цар Освободител)

към Парламента (пл. Народно събрание)

Елате с колела!

Вземете музика, приятели, деца, роднини, разум и добро настроение!

Нашите граждански искания:

- Да се спре незаконното строителство на Паничище и да се дадат гаранции, че ще се спазва законът и няма да бъдат допуснати ски-курорти на територията на Национален парк Рила!

- Да се спазва европейското и българско законодателство за Натура 2000 в Рила, включително Рила-буфер по хабитатите да се приеме в предложените от НПО граници, като не се изключва Паничище под натиска на инвеститорите!

- Незабавна заповед и реална забрана на всякакво строителство на Иракли и пълна рекултивация на р. Вая

за сметка на нарушилите закона!

- Защита на всички защитени територии заедно с влизащите в Натура 2000!

В противен случай всички плащаме от джоба си и оставяме уникалната ни природа да бъде непоправимо опустошена!

Източник>

Нали ги знаете тези “свещени крави”? Отглеждат ги в Индия. Но не само там. Навсякъде има свещени крави. Особено в България. Но да започнем историята от самото начало…

Да, в началото тя беше хубава млада кравичка и даваше сладко мляко. Всъщност, това беше една от причините да я сакрализират. Около нея се завъдиха една сюрия пастири, а и почитатели, които постоянно й носеха вкусна трева, фуражни смески, люцерна… Добре, но с времето кравата започна да се подува и затлъстява. Продължаваше да дава същото количество мляко, дори повече, но то вече миришеше на вкиснато. Причината? Май на кравата й липсваше движение. Откакто я обожествиха, пастирите така я обградиха със своите “грижи”, че тя нямаше нужда да се движи. Смятаха, че поддържайки статуквото на кравата, всичко ще бъде наред. Не отчитаха фактът, че с годините на кравата й трябват нова диета и режим. Пастирите на кравата се бяха превърнали благодарение на нея в привилегирована каста. Оправдаваха всяко свое действие с “доброто на кравата”. Ама тя не ставаше по- добре. Почитателите на кравата продължаваха да я хранят и пиеха вкиснато мляко, но не смееха да кажат нищо, защото им беше внушено, че ще стресират кравата, а пък и те се чувстваха значими, тъй като бяха от “братството на свещената крава”. Затова дискутираха нейното състояние под сурдинка. Всъщност, голяма част от почитателите не можеха да различат вкиснатото от прясното мляко, затова се чувстваха щастливи. Пастирите пък си мислеха, че правят всичко необходимо за здравето на свещеното добиче и обявяваха всяка критика към техните грижи за неуважение към кравата. По едно време границата между тревопасното и гледачите му започна да изчезва. Тъй като нямаше дискусия около състоянието на кравата, пазителите й си мислеха, че всичко е наред. Ама и те забелязваха, че кравата нещо линее, та от време на време казваха, че трябва да се направи някаква реформа на режима й, но единственото следствие беше увеличаване на дажбата и почитателите й…

Може още много да се напише за свещените крави, но в задачката се пита:

1. Кои са свещените крави в България?
2. Кои са пастирите?
3. Да не забравяме почитателите
4. Колко зле трябва да стане кравата, за да се предприеме нещо?

Допълнителни въпроси с повишена трудност за шестица:

1. Как трябва да се формулират критики за свещената крава, така че да не бъдат възприемани като “оплюване”?

2. Как трябва да се реагира на критики по отношение на свещената крава, дори ако те са злонамерени, така че да се запази достойнството на добичето и да се докаже честността на пастирите?

   Всичко това, разбира се, трябва да стане в рамките на “добрият тон”.

Най- накрая откраднах малко време, за да гледам този толкова нашумял и оспорван филм на БиБиСи. Да, наистина отношението към тези деца не отговаря на никакви европейски (а и хуманни) стандарти. Шокиращо е. След като гледах филма, дълго време ми беше свито под лъжичката. Да, държавната политика в тази област трябва да се промени. Съгласен съм и подкрепям протестът, информация за който изнесоха Комитата и Патеев, макар че бях възпрепятстван да отида на него. (Една молба- съобразявайте времето на тези протести с фактът, че през делниците хората са ангажирани.) Този аспект- за отношението на държавата и институциите към тези деца- беше вече широко обсъден в “публичното пространство”. Но аз искам да обърна внимание на един друг нюанс, на една друга “нишка”, която се развиваше през цялото “повествование”, а ние май не я забелязваме.

Забелязахте ли, че през тези 9 месеца, когато е сниман този филм, нито веднъж не видяхме родителите да посещават някое от тези деца?

Напротив, майката на Диди (която така и не беше показана) например се опитваше по всякакъв начин да я държи далеч от себе си и своя живот. Възможността да преместят дъщеря й в дом, намиращ се в родният й град, я ужасяваше и тя молеше това да не бъде направено. Май не напразно филмът е кръстен “изоставените деца”.

От тук следват другите два въпроса, които си зададох:

Не са ли тези домове огледало на отношението ни към децата с увреждания?

Какво е отношението на хората в България към тях?

Явно беше, че майката на Диди се срамува и притеснява от нея. Като се замисля, нашите сънародници са доста жестоки. Бил съм свидетел как някои хора “клюкарят” такива деца и родителите им. “Детето им е малоумно, явно им има нещо. Сбъркани са генетически.” Гадното е, че голяма част от родителите на деца с увреждания започват да мислят по този начин, да се терзаят. Започват да възприемат децата си като нещо срамно, което трябва да скрият, да изпратят някъде далече. Срещал съм фаталисти, възприемащи фактът, че детето им се е родило с отклонение като “божие наказание” за нещо си. Разсъжденията на доста хора по този въпрос са на ниво 18- 19 век. Да, тези деца не изглеждат нормално, има нещо сбъркано в тях, не ги разбираме, загрозяват гледката, карат ни да се чувстваме неудобно, напомнят ни, че живота не е само красота, затова дайте да ги сегрегираме в Горно Нанадолнище.

Не искам да съдя никого. Не казвам, че всички се отнасят така към тези деца, но мнозина го правят. Вероятно за доста родители, които истински обичат децата си, е било много трудно решение да ги изпратят в такива домове. Самият аз си задавам въпроса как бих постъпил, ако имам дете с увреждане. И не мога да си отговоря. Грижите за такова дете изискват изключително много време и усилия. Грижил съм се за възрастен болен и макар да не бях сам, беше доста изтощително и понякога изнервящо. Държавата и обществото също не стимулират родителите да задържат такива деца. Вероятно някои родители дават децата си в такива домове, защото смятат, че там ще им осигурят адекватната грижа, която те не могат. А каква грижа получават там, видяхме във филма, а знаехме и преди това, макар да ни се искаше да игнорираме тези факти като щрауси, но пък се намери една англичанка да ни ги навре в лицето.

Реформа в домовете- да. Но реформа в отношението ни също.

Спирам, че ми стана лошо.

Място: Пред северния вход на сградата на Народното Събрание, намираща се на

Площад „Народно Събрание“ 2

Времетраене: от 08.45 до 09.45 ч. на 12.10.2007 г. (петък )

Цел:

Чрез протеста искаме да изразим нашето несъгласие с това че:

1. Правителството на Република България нарушава закона, като не предоставя

сграда на Комисията по досиетата на бившата комунистическа тоталитарна

репресивна служба Държавна сигурност, където тези досиета да бъдат предадени

и съхранявани на разположение на комисията. По този начин правителството

ограничава правото на гражданите за достъп до информация и не зачита

резолюция на Европейския Парламент.

2. Правителството на Република България изпраща като посланици в страни

членки на ЕС и като представители на страната в международни организации

бивши агенти на Държавна сигурност, служили в миналото на репресивния апарат

на престъпния тоталитарен комунистически режим.

3. В Народното Събрание се обсъжда законопроект, допускащ бивши агенти на

Държавна сигурност да заемат длъжности в съвременната служба за сигурност, с

което ние категорично не сме съгласни поради това, че в миналото същите са

служили в един престъпен репресивен апарат за убиване и малтретиране на

привържениците на демокрацията в нашата страна.

П>С>За сведение на посрещачите:

Получих съобщението на електронната си поща. Не познавам организаторите.