Напоследък пиша малко за вътрешната ни политика. Не че не следя какво става. Гледам новините редовно, чета вестници…
Но ме е обхванала толкова дива апатия, че хич не ми пука.
Или не, някъде дълбоко в мен ми пука, но по различен начин.
Не виждам смисъл да се впрягам на глупостите им. Това означава да се засмуча в тяхната матрица.
Нито пък искам да пиша за това. Имам чувството, че ще се принизя към лаладжийстващите политици, които гледам на екрана. Каквото и да кажа, каквото и да напиша, то ще бъде засмукано във всеобщото блато на политическо плямпане.
А не виждам смисъл от това.
Лято е. Каквото и да стане, правителството няма да падне. А и да падне…
Хората си мислят за почивка, за отпуска. Така и трябва.
Все още не е заваляло.
Ще отида до градинката да пия една бира с момчетата.
Все пак лято е.:)
Да ти кажа честно и мен ме гризат подобни мисли…
Поздрави!
И аз дълго така си мислех. Както казва един познат, всичките са лайна, а най-големите плуват най-отгоре. Обаче някой да размахва картечен пистолет и да заплашва с убийство 20 души ми идва малко повече. Разумните хора и без друго взеха да стават малцинство, а скоро ще минат в нелегалност, ако вече не са емигрирали другаде. Тук е като в Дивия запад. Затуй някои села си избират за кмет най-големия бабаит — щом полицията бездейства, той се справя с положението.
Няма да не задълбавам, че почна да ме хваща яд… Хайде со здраве и со повече бира