- “Какво са приятелите?- попита Мечо Пух- Хапване, пийване и слушатели за новата песен.”
- Само това ли?- попита Ворце- Достатъчно ли е, за да ги нарека мои приятели?
- Разбира се- отвърна Пух
- Да, но моите приятели не винаги идват, когато ги поканя на купон, но повикам ли ги за работа или помощ, идват като че ли става въпрос за празненство- каза Ворце.
- Колко жалко- натъжи се Пух- Аман от работохолици.
- Според мен приятелите са хора, с които споделяш общи принципи- оповести Ворце.
- Ъъъъ- недоумяваше Пух- Какво са принципите?
- Гърненце с мед- отвърна Ворце.
- Обичам мед- облиза се Пух.
- Личи ти. Но принципите, както и медът, струват многобр
ойни ужилвания. Затова са толкова скъпи и ценни, затова ги обичаме толкова много. Не можем да живеем без тях.
- Да, не мога да живея без мед. Но трябва ли да го споделям, след като го обичам толкова много?- чудеше се Пух
В стаята влезе Прасчо.
- “ Много се радвам – каза Пух щастлив – че се сетих да ти подаря Полезно Гърне, за да си слагаш Неща в него!”
- “Много се радвам – каза Прасчо щастлив – че се сетих да ти подаря Нещо, което да си слагаш в
Полезното Гърне!”
- Виждаш ли, Пух! Добре е да се споделя. Дори когато гърненцето е празно, приятелите ще ти помогнат да го напълниш- отбеляза Ворце.
- Да, но ако го напълнят с мед…- мечтаеше Пух.
- Кой ти каза, че Нещото не е мед?- попита Ворце.
- Мед ли е?- развълнува се Мечо Пух.
- Би могло да бъде- отвърна Ворце- Зависи как гледаш на Нещата.
- А как трябва да гледам?- попита Пух.
- Позитивно. Вярвай на приятелите си. Те знаят, че обичаш мед.
- Знаят ли?- попита несигурно Пух- Аз знам, че нищо не знам, но те и това не знаят.
На вратата се почука.
- „Здрасти, Зайо! Ти ли си?”- попита Пух
- Не- отвърна гласът зад вратата
- А кой е?
- “Никой”
- „Трябва да има някой, който да каже „никой“!“ „Не е ли това гласът на Зайо?“
- “Не би трябвало”
- „Жалко!“- натъжи се Пух.- А къде е Зайо?
- Търси Мечо Пух, „който му е голям приятел“- отвърна гласът.
- „Но това съм Аз!“- развълнува се Пух.
- „Кой Аз?“- подозрително попита гласът.
- Мечо Пух
Вратата се отвори и Зайо се хвърли в прегръдките на Пух.
- Виждаш ли, Пух, приятелите ти помагат да се откриеш, когато си на път да се изгубиш- каза Ворце.
Този разговор взе да омръзва на Ворце, затова излезе навън, за да подиша чист въздух . “Горкият Мечо, ако не спре с този мед, лошо му се пише. Още не е разбрал, че пчелите събират прашец от близката марихуанена нива.”- помисли си той. След това приседна до Йори, който съзерцаваше залеза. Магаренцето мълчаливо му подаде една запотена бира. “Това са приятелите”- успокои се Ворце и отпи с наслада.
Може да има (а може и да няма) продължение
Посвещава се на Jah- Sen, който днес има рожден ден. Да е жив и здрав. Благодаря за чудесните преживявания, брат.
Поздравени да се чувстват: Братът, Омбрето, Кумът, Баджанакът, Компаниеросът, Вуката…. Те си знаят кои са.
П> С> Използвах фрагменти от оригиналния “Мечо Пух”. Надявам се, че не съм ги окепазил напълно.
