Както е известно, тази песен е нещо като неофициален химн на Куба. Съответства на “Една българска роза” на Паша Христова. Стиховете са на известният кубински поет и революционер Хосе Марти, макар че когато Хосе Фернандес Диаз написва песента през 1929 година, текстът е бил различен. Според легендата в неговата основа стояла една тъжна любовна история между Диаз и някаква гуантанамера (момиче от Гуантанамо). За съжаление оригиналният текст не е запазен, тъй като много скоро след излизането на песента, мелодията се обвърза със стиховете на Марти. Музиката се основава на ритми от югоизточна Куба. Принципно “гуахира” е кубински танц.
Ето текста на Марти и един мой “куц” опит за превод, за който се извинявам (познанията ми по испански са доста бедни):
Yo soy un hombre sincero
Аз съм искрен човек
De donde crece la palma
От там, където растат палмите
Y antes de morirme quiero
И пред смъртта (преди да умра) аз искам
Echar mis versos del alma
Да споделя стиховете на душата си
Guantanamera, guajira, Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
Mi verso es de un verde claro
Моят стих е светло зелен
Y de un carmín encendido
И пламти в пурпурно
Mi verso es de un ciervo herido
Моят стих е ранен елен
Que busca en el monte amparo
Който търси убежище в планината
Guantanamera, guajira, Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
Cultivo una rosa blanca
Отлгеждам (пазя) една бяла роза
En julio como en enero
През юли както през януари
Para el amigo sincero
За искрен приятел
Que me da su mano franca
Който ми подава честна ръка
Guantanamera, guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
Y para el cruel que me arranca
И за жестокият, който изтръгва
El corazon con que vivo
Сърцето, с което живея
Cardo ni ortiga cultivo
Не отглеждам ни коприва, ни бодили
Cultivo la rosa blanca
А пазя (отглеждам) бяла роза
Guantanamera, guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
Con los pobres de la tierra
С бедняците на земята
Quiero yo mi suerte echar
Искам да разделя моето щастие
El arroyo de la sierra
Ручеят на планината
Me complace más que el mar
Ми дава повече удоволствие от морето
Guantanamera, guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
(Казват, че последният стих бил придаден след революцията)
Ето и една друга версия, по- житейска и може би по- близо до оригиналният текст 
:
Guantanamera guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
yo soy un hombre humilde
Аз съм един беден мъж
tal vez no tengo dinero
Може да нямам никакви пари
quizás no sabes mi nombre
Може би не знаеш името ми
y ni conoces mi cerro
И никога не си виждала (не знаеш) квартала ми (хълмът ми)
Guantanamera guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
yo debo irme a casa
Но аз трябва да се прибера вкъщи
tal vez mi esposa me espere
Вероятно жена ми ще ме чака
no puedo irme ahora
Не мога да вървя точно сега
tal vez mis piernas no lleguen
Май краката ми не ме държат (не могат да го направят)
Guantanamera guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
tan tarde yo siempre llego
Толкова късно винаги пристигам
jamás alcanzo el metro
Никога не хващам метрото
un tren con tantas personas
Влак с толкова много хора
mejor que espere el otro
По- добре да изчакам другият
Guantanamera guajira Guantanamera
Момиче от Гуантанамо, танцувай гуахира, момиче от Гуантанамо
(Този куплет за метрото явно е добавен от “чиканосите” в Ню Йорк )
