Не ви обещавам нито слава, ако победим, нито безсмъртие, ако загубим и загинем!
Единственото сигурно е приятното изкарване!;)
Не ви обещавам нито слава, ако победим, нито безсмъртие, ако загубим и загинем!
Единственото сигурно е приятното изкарване!;)
Вярвам само на себе си, но скептицизмът е част от моята вяра, защото знам, че самоувереността ще ме довърши!
Правило 3 от кодекса на Ворце
Докато си пиех сутрешното кафе, попаднах на лексикона на Комитата и реших да го попълня. Ето резултата:
Какво е твоето най-ценно притежание и защо?
Спомените ми… И “свободата”. Или по- точно моето разбиране за нея.
На моето нощно шкафче винаги има …
При нормални обстоятелства: мобилен телефон, двата ми пръстена- инсигнии, чист пепелник, кутия цигари и запалка + някакъв допълнителен аксесоар в зависимост от ситуацията- дистанционно, книга…
В хладилника винаги имам …
Остатъци…:) Понякога е и празен…:) В повечето случаи някакъв алкохол.
Ако някой надзърне в гардероба ми, ще намери …
Около 60 ризи, още толкова тениски, 20 броя боксерки…
Понякога в идеален ред, друг път в пълен безпорядък…
И задължително мобилизационни заготовки за път: несесер за тоалетни принадлежности, игли, конци, аптечка- всичко необходимо, за да стегна раницата за 6 минути и да изчезна.;)
Любимият ми спомен от ваканция или почивка е…
Престоят в някой задграничен арест. След първоначалния шок е много забавно.
Ако имаш три последни желания, какви са те и защо?
Много тъп въпрос, бате Коста! Ще получиш и тъп отговор…:)
Ако ми кажат, че ми остава седмица живот, ще се напуша като свиня, ще кача на плеъра най- дивата и любима музика, която имам, ще взема най- яките слушалки, които да ми спукат тъпанчетата, ще пусна музиката и ще скоча с парашут от минимум 3000 метра.
Като парашутът ще бъде само аксесоар.:)
Като правех кариера под пагон, ми откриха онези проблеми с кръвното и не ми позволиха да си направя скоковете. По същата причина избягвам и тревата. Така че ще осъществим забранените удоволствия.:)
Ако умреш и трябва да се върнеш отново на този свят, като какво/кого ще се върнеш и защо?
Ами, мисля, че за мен няма значение… Винаги се радвам на живота, дори на гадните моменти и вероятно ще го правя под всякаква форма…
След кратък размисъл- може би като палав и красив котарак, съжителстващ с някоя красива госпожица.
Каква е любимата ти храна на улицата?
Отраснах с милинки, а сега маам като луд фалафели и дюнери! Няма арабска закусвалня в София, дето да не съм бил!
Ако трябва да дадеш съвет на някой по-млад от тебе, съветът е…
Бъди верен на себе си!
На кого се ядосваш най-много?
На скотовете, които вегетират и не ценят живота!
Какво те движи напред?
Инатът ми
Кой малък грях ти носи голямо удоволствие?
А, де…
Според повечето ми познати и приятели притежавам един от смъртните грехове: гордостта!
Мантрата, в която живееш е …
Чшшш! Не са ебавай!
На този въпрос не мога да намеря и тъп отговор.
Качеството, на което се възхищавам у другите е…
Много са! Възхищавам се на личности като цяло, не ги разделям по качества…
Най-важният човек за мен винаги ми казва…
Истината. Или поне неговата “истина”. Гледната му точка към нещата!
Слушаш ли го?
Понякога.
Кой си ти? (отговори само ако искаш)
И аз това се питам, откак се помня: “Кой съм аз?!”:)
- Старите хора трябва да се уважават!
Това твърдение винаги ме е хвърляло в потрес. Разглеждането на старостта като специален клуб, предизвикващ уважение, е абсурдно…
Старостта не е някакво качество, което изграждаме в себе си и ни прави личности. В края на краищата всички остаряваме!
Поставянето на равенство между старост и мъдрост също ми се струва неадекватно. Аз съм живият пример- с годините си оставам все същия глупак.
Уважение в мен предизвикват честността, добротата, професионализмът…
Уважавам хората, които притежават тези качества, независимо дали са стари, или млади.
Боклукът, дали ще бъде стар, или млад, разлика няма, предизвиква само презрение.
И възрастта не може да промени този факт!
Така е казвал дядо ми. Чул го от своя баща, а той навярно от неговия…
И така до Адам вероятно.
Абсолютно вярно!
Аз само добавям клишето “прави каквото трябва и каквото чувстваш, пък да става каквото ще…”
Или сумирайки, девизът ми е “Оцелявам напук на всички, само не и на себе си!”