Миналото на ‘Моето верую (Светът на Ворце)’ категория

Обещание

септември 26th, 2008

Не ви обещавам нито слава, ако победим, нито безсмъртие, ако загубим и загинем!

Единственото сигурно е приятното изкарване!;)

За вярата и съмнението…

август 26th, 2008


Вярвам само на себе си, но скептицизмът е част от моята вяра, защото знам, че самоувереността ще ме довърши!

Правило 3 от кодекса на Ворце ;)

Въпроси и отговори

август 16th, 2008

Докато си пиех сутрешното кафе, попаднах на лексикона на Комитата и реших да го попълня. Ето резултата:

Какво е твоето най-ценно притежание и защо?

Спомените ми… И “свободата”. Или по- точно моето разбиране за нея. :)

На моето нощно шкафче винаги има …

При нормални обстоятелства: мобилен телефон, двата ми пръстена- инсигнии, чист пепелник, кутия цигари и запалка + някакъв допълнителен аксесоар в зависимост от ситуацията- дистанционно, книга…

В хладилника винаги имам …

Остатъци…:) Понякога е и празен…:) В повечето случаи някакъв алкохол.

Ако някой надзърне в гардероба ми, ще намери …

Около 60 ризи, още толкова тениски, 20 броя боксерки… :) Понякога в идеален ред, друг път в пълен безпорядък…

И задължително мобилизационни заготовки за път: несесер за тоалетни принадлежности, игли, конци, аптечка- всичко необходимо, за да стегна раницата за 6 минути и да изчезна.;)

Любимият ми спомен от ваканция или почивка е…

Престоят в някой задграничен арест. След първоначалния шок е много забавно. :)

Ако имаш три последни желания, какви са те и защо?

Много тъп въпрос, бате Коста! Ще получиш и тъп отговор…:)

Ако ми кажат, че ми остава седмица живот, ще се напуша като свиня, ще кача на плеъра най- дивата и любима музика, която имам, ще взема най- яките слушалки, които да ми спукат тъпанчетата, ще пусна музиката и ще скоча с парашут от минимум 3000 метра. :) Като парашутът ще бъде само аксесоар.:)

Като правех кариера под пагон, ми откриха онези проблеми с кръвното и не ми позволиха да си направя скоковете. По същата причина избягвам и тревата. Така че ще осъществим забранените удоволствия.:)

Ако умреш и трябва да се върнеш отново на този свят, като какво/кого ще се върнеш и защо?

Ами, мисля, че за мен няма значение… Винаги се радвам на живота, дори на гадните моменти и вероятно ще го правя под всякаква форма…

След кратък размисъл- може би като палав и красив котарак, съжителстващ с някоя красива госпожица. :)

Каква е любимата ти храна на улицата?

Отраснах с милинки, а сега маам като луд фалафели и дюнери! Няма арабска закусвалня в София, дето да не съм бил!

Ако трябва да дадеш съвет на някой по-млад от тебе, съветът е…

Бъди верен на себе си!

На кого се ядосваш най-много?

На скотовете, които вегетират и не ценят живота!

Какво те движи напред?

Инатът ми

Кой малък грях ти носи голямо удоволствие?

А, де…

Според повечето ми познати и приятели притежавам един от смъртните грехове: гордостта!

Мантрата, в която живееш е …

Чшшш! Не са ебавай!

На този въпрос не мога да намеря и тъп отговор. :)

Качеството, на което се възхищавам у другите е…

Много са! Възхищавам се на личности като цяло, не ги разделям по качества…

Най-важният човек за мен винаги ми казва…

Истината. Или поне неговата “истина”. Гледната му точка към нещата!

Слушаш ли го?

Понякога.

Кой си ти? (отговори само ако искаш)

И аз това се питам, откак се помня: “Кой съм аз?!”:)

Старческа демагогия

август 15th, 2008


- Старите хора трябва да се уважават!

Това твърдение винаги ме е хвърляло в потрес. Разглеждането на старостта като специален клуб, предизвикващ уважение, е абсурдно…

Старостта не е някакво качество, което изграждаме в себе си и ни прави личности. В края на краищата всички остаряваме!

Поставянето на равенство между старост и мъдрост също ми се струва неадекватно. Аз съм живият пример- с годините си оставам все същия глупак.

Уважение в мен предизвикват честността, добротата, професионализмът…

Уважавам хората, които притежават тези качества, независимо дали са стари, или млади.

Боклукът, дали ще бъде стар, или млад, разлика няма, предизвиква само презрение.

И възрастта не може да промени този факт!

Най- простата и ефикасна житейска теория!

август 12th, 2008

“Кое си требе, оно си сака и ако е нужно, ке стане!”

Така е казвал дядо ми. Чул го от своя баща, а той навярно от неговия…

И така до Адам вероятно.

Абсолютно вярно!

Аз само добавям клишето “прави каквото трябва и каквото чувстваш, пък да става каквото ще…”

Или сумирайки, девизът ми е “Оцелявам напук на всички, само не и на себе си!”