Доста народ ме пита по кю и скайп какви са тези поеми, за които говори Jah-Sen, а аз само се усмихвах загадъчно.
Но вчера, докато разчиствах един от шкафовете, миналото изскочи и ме цапардоса по главата, и то под формата на поема (?)…
Първо ми стана малко тъжно…
А после се смях с часове… 
Ето и причината:
На С.
Не помня!
Просто се взирам,
И ровя, и търся…
Но не намирам нищо във теб.
Какво ще остане след мен в твоята къща?
Освен кошче пълно със смет…
Спомен от нашата среща.
Ти, малка харпийо,
Но все пак моя жена!
04 юли 1996
Както се вижда от гореизложеното, критиката на Jah-Sen е напълно основателна!
От мен поет няма да излезе!
П>С>
Малее, к’ви глупости съм писал едно време!
Не че сега пак не пиша такива, макар и прозаични…:)
П>П>С
Напоследък нещо много се отдадох на спомени…:(
Трябва да сменим обстановката!
Направо детронираш Байрон.
Ай, ай, ай
Бла,
как може да ме сравняваш с Байрон…
Един от любимците ми между другото.