- Разделихме се с жената…
- Чудесноооо!!!
- Що бе?
- Ами вече няма да се налага да се правиш на добро момче!
- Че аз правех ли се?
- Ооооо, баце!- залива се от ироничен смях- Добре дошъл у дома!
- Ти к’во направи, като си тръгна твоичката?
- Ами… Купих си слънчеви очила и разкарах любовницата…
- Е защо?
- Поиска да заеме мястото на жената!
- Добре де, слънчеви очила си имам, а любовница нямам…
- Там ти беше грешката…
- Смяташ ли?
- Определено…
- Хм… както и да е… след като нямам любовница, която да разкарам, какво да правя?
- Абе ти луууд ли си бееее?!?!? Гледай к’ва опашка от жени има пред вас…
- Е, та?
- Как “е, та”?!? Секс, секс, секс… До припадък и после отново…
- “Без въпроси”…
- К’во?
- Малкият Явор така казва: “Секс, секс, секс без въпроси”
- Точно такааа!!! Никакви въпроси, никакви отговори и тъпи разговори! Само секс, наркотици и рокендрол! Клише, ама е верно! Не успяхме да се засечем с Малкия, но от твоите разкази все повече се убеждавам, че е много мъдър човек…
- По своему…
- Както и да е… Отивам да взема още по една, за да полеем събитието!
П>С>
Понеже видях, че долният пост привлече вниманието на читателите на блога и макар да съм го затворил за коментари, такива се появиха при други постове, реших да представя още една мнение за събитието, което смятам за много по- интересно и достойно за обсъждане от психологическа и социална гледна точка,:) въпреки че считам темата за приключена и затова не позволих оставянето на мнения при долния разказ.
за долния пост:
„Прекалено много красота и съвършенство се събраха на едно място. Не можеше да се диша… „
?!? ъъъ за първи път чувам семейна двойка, която е постигнала хармония в отношенията си и има красива връзка, да не може понася това положение и това да е причината да се раздели…
„Сега тя си търси някой по- смотан и аз се оглеждам за някоя по- семпла, която да не ме засенчва…“
То бива нарцисизъм, ама чак пък толкова…
Сега за този пост. Преди и аз бях така. Не знаех какво искам, но вярвам, че скоро нещата и при теб ще улегнат и ще си дойдат на мястото…
За секса няма да кажа кой знае какво, понеже не съм изградила теория все още. Само ще кажа, че дори и когато сексът е без въпроси, може да доведе до усложнения, понеже понякога въпросите си се роят и остават неизречени и пораждат още мисли … Така че докато единият си мисли, че прави секс без въпроси, другият може да е изградил картина за съвместното бъдеще, примерно. Така че бива да внимаваме да не постигнем обратния ефект. Пък и ако вярвам на очите и ушите си, хората наоколо правят повече секс отколкото да си говорят, и така се стига до съвместен живот / брак като стой та гледай
Сексът може да се окаже подвеждащ, но да оставя това за друг път 
Иначе относно зарязването на любовницата съм ЗА! Мисля, че човек има нужда да остане сам в тишина и да се свърже със себе си. Ако не го направи, следващата му връзка отново ще е мизерна, независимо как изглежда в началото. Често става така, че попадаш в почти същия сценарий, понеже не си отделил време да проумееш това-онова. Някой се страхува да остане сам и се хвърля във връзка. Някой се опитва да заеме освободеното място.
Всъщност, в един идеален свят няма да е нужно да се разделяш с любовницата
Ако връзката ви е била ОК до този момент, това че си прекъснал друга връзка не е задължително да има нещо общо, нали? Освен ако не си я прекъснал специално за да освободиш място за любовницата. Но ако случаят не е такъв, защо да не си продължите с любовницата постарому вместо да бързате да се превръщате (официално или не) в съпрузи.
Това нетърпение да се дефинират и категоризират нещата ме плаши. В такива случаи се сещам за баснята на Лафонтен за кокошката – ако не я заколиш за да извадиш всичките златни яйца наведнъж, тя може да си снася цял живот
Това са бързите ми мисли след няколко развода
Зарязвай любовницата и си търси свестно момиче! lyd е права!
Абе, нямам любовница бе, хора!
Никога не съм имал!
Никога не съм кръшкал!
Не ми идва отвътре!
Просто не съм такъв!
Като съм с една жена, съм с нея!
Другите не ме възбуждат.
Някои приятели са ми казвали, че съм чалнат…
Може и така да е, не знам…
Всъщност, някой ден може и да имам, пак не знам…
Въпрос на усещане. Досега не съм го чувствал като нужда.
lyd по-скоро съветва да не бързаш и да не търсиш
надявам се околната среда да не те притиска твърде силно за да можеш да се порадваш на собствената си компания 
когато човек се научи да бъде щастлив и сам, като че шансовете да се срещне с подходящ човек в подходящо време е по-голям 
но не ми се обяснява защо 
Лидия,
аз съм щастлив със себе си. Дори прекалено щастлив. Именно това ме притеснява понякога.
Възпитан съм и съм отрасъл като единак…
Притеснява те?!? Че какво му е притеснителното?!?
Ами понякога си мисля дали това ми състояние не избива на саможивост…
Какво пък й е на саможивостта?!?
Зависи от настроението и гледната точка…
Ще продължим този разговор като мина през Хасково…:)
Или пък ще напиша специален текст, но по- нататък.
Всички пътища водят към Хасково
, но това не бива да спестява хубавия текст 