– Благодаря- издърпах банкнотата и оставих стотинките в паничката до касата- Лека работа!
Продавачката ми се усмихна, подавайки ми торбата с покупките.
- Защо постоянно им се подиграваш?- попита ме тя, след като излязохме от магазина- Голям садист си!
- Какво имаш предвид?- погледнах я изненадано.
- Ами постоянно им пожелаваш “лека работа”. Как може работата да е лека?
- Ееее! Ние, българите, имаме поговорка “трудът е песен”…
- Ха! Но вие не сте най- работливите хора, които съм виждала…
- Не си чула продължението на поговорката: “трудът е песен- ама друг да я пее”- засмях се аз.
- Ти наистина си садист!- отвърна ми през смях тя.
Ех, тежък е живота на садиста, не е като да сечеш дърва! 
