Снимка: BorisuЕдин въпрос до генерала
октомври 25th, 2007 от Ворце Без коментари »Не можеш да избягаш от политиката. Прибрах се, включвам телевизора и попадам, без да искам, на “Шоуто на Слави” с Бойко Борисов. Та видях, че сценаристите имат право да му задават въпроси и реших, макар да не съм сценарист и аз да му задам един, пък той ако иска, да ми отговори. Аз съм един обикновен гражданин, който се колебае дали да гласува (по- вероятно да не), така че моят въпрос не е важен, ама да си го задам.
Преди две години, когато бяха частичните избори, които той спечели, имам спомен от едно негово гостуване при Цветанка Ризова, където, ако не ме лъже паметта, заяви, че с парите, спестени от предизборната му кампания, ще построи паметник на Щросмайер.
Къде е този паметник?
Лошо момиче (Фрустрирано за някои жени)
октомври 24th, 2007 от Ворце 8 коментара »
Тя е “лошо момиче”. Тя е от онези секси, успели и нахакани мацки, които не приемат “Не” за отговор, а самите те никога не казват “Да”. Красива е. Знае това и постоянно го изтъква- с движенията, облеклото и поведението си. Елегантното боди подчертава още повече стройната й фигура и повдига красивите й гърди. Да, тези гърди! Постоянно се навежда към теб- уж случайно, и ти ги навира в лицето. Или минава и отърква хубавият си задник в хълбока ти. Играе си с теб. Ти го разбираш, но не можеш да направиш нищо- започваш да се поддаваш. Това е отмъщение, задето не си й отдал нужното внимание, не си паднал в краката й, както всички останали. Продължава да те докосва, уж невинно, но ти усещаш сексуалният контекст, невъзможно е да го сбъркаш.
Видео: PyChick
Не се смущава, че сте в заведение. Не й пука, че кавалерът й, твой приятел, е само на няколко метра от вас. Вижда, че започваш да се изпотяваш, отпуска се на канапето и избухва в смях:
- Всички мъже сте еднакви! Само ми зяпате гърдите! Като видите хубава жена, започвате да мислите с другата си глава!
Направила е грешка, но не го осъзнава. Вече се чувстваш в свои води, неудобството е изчезнало и отвръщаш на удара:
- Не позна! Мисля си колко ми е жал за теб! Представям си как правиш това с всички мъже наоколо. Правиш го, за да можеш после да кажеш “Вие сте свине”. А ти ги превръщаш в свине, изпразваш главата им от всяка мисъл, докато не се превърнат в кълбо от нагон. Защото само така можеш да ги контролираш. Защото само по този начин знаеш какво си мислят. Страх те е от мъжете, които не се поддават на сексапила ти- прекалено са ти сложни и не можеш да ги разгадаеш. Страх те е, че не знаеш какво виждат в теб, когато игнорират красотата ти. Затова ги превръщаш в животни, подвластни на желанието, за да можеш да потвърдиш своята представа за тях като “прости, мачистки свине”. Облеклото ти, поведението ти- всичко е подчинено на тази цел- да предизвикаш предсказуемата реакция на нагона! Но нали знаеш, че “желанието” е временно. Така че не се учудвай, че след като се изпразнят, “нерезите” си тръгват и ти оставаш сама. Аз ще си ходя, че трябва да ставам утре рано. Благодаря за вечерта, беше поучителна.
Хвърляш една банкнота на масата, кимваш на приятеля си, който все още чака поръчката на бара и излизаш, без да се обръщаш, за да потънеш в нощта.
- Не позна! Мисля си колко ми е жал за теб! Представям си как правиш това с всички мъже наоколо. Правиш го, за да можеш после да кажеш “Вие сте свине”. А ти ги превръщаш в свине, изпразваш главата им от всяка мисъл, докато не се превърнат в кълбо от нагон. Защото само така можеш да ги контролираш. Защото само по този начин знаеш какво си мислят. Страх те е от мъжете, които не се поддават на сексапила ти- прекалено са ти сложни и не можеш да ги разгадаеш. Страх те е, че не знаеш какво виждат в теб, когато игнорират красотата ти. Затова ги превръщаш в животни, подвластни на желанието, за да можеш да потвърдиш своята представа за тях като “прости, мачистки свине”. Облеклото ти, поведението ти- всичко е подчинено на тази цел- да предизвикаш предсказуемата реакция на нагона! Но нали знаеш, че “желанието” е временно. Така че не се учудвай, че след като се изпразнят, “нерезите” си тръгват и ти оставаш сама. Аз ще си ходя, че трябва да ставам утре рано. Благодаря за вечерта, беше поучителна.
Хвърляш една банкнота на масата, кимваш на приятеля си, който все още чака поръчката на бара и излизаш, без да се обръщаш, за да потънеш в нощта.
П>С>
А вие как процедирате с „лошите момичета“, момчета? 
Петък- ден на майстора
октомври 19th, 2007 от Ворце Без коментари »Ех, тези петъци! Отдавна искам да им посветя публикация. Мисля, че днес е добър ден за това. Защо петъците са важни? Заради пътя, който ни довежда до тях.
Понеделник.
Събуждане. Кафе. Работа. Бар (с колеги). Сън.
Вторник.
Събуждане. Кафе. (Успяваш да вмъкнеш) Университета. (Още повече) Работа. Бар. Леглото.
Сряда.
Събуждане. Кафе. (Успяваш да се измъкнеш от) Университета. (Извънредно много) Работа. (Изморен си за) Бар. (Опитваш се да учиш, но се оказваш в) Леглото.
Четвъртък.
Събуждане. Кафе. (Пропускаш) Университета. (Прекалено много) Работа. Бар(- на инат). (Едва стигаш до) Леглото.
Петък.
Събуждане. Кафе. (Забравяш изпита в) Университета (но вече не ти пука). (Ужасно много) Работа (но вече не ти пука). Бар! Кръчма! Клуб!!! (Много е вероятно да не стигнеш до) Леглото (поне не твоето).
Събота.
Събуждане (изключително трудно, почти без сън и спомени) с… ?! Къде?! Как?! (Слава богу, нямаш време да си отговаряш на тези въпроси, понеже пак си на) Работа 
(където дремеш). (Приятелите ти те изнудват за) Бар. (Не знаеш как си стигнал до) Леглото.
Неделя.
Един вечен въпрос (зададен от политик)
октомври 18th, 2007 от Ворце Без коментари »Това е един вечен въпрос. Един екзистенциален въпрос. Всяка сутрин почти цяла България си го задава. Пък и целият свят. Този въпрос изниква в съзнанието ни, когато се блъснем в стената; когато шефовете ни започнат да ни крещят, защото не са на кеф, а ние сме им виновни; когато демоничните ни половинки ни изкарат извън нерви; когато сме на тъп купон; когато…
Аз лично си го пея този въпрос. Има го в изпълнение на една велика банда, която често си пускам.
Но има едни хора в България, които избягват да задават този въпрос- политиците. Те са готови да станат “заложници”, но не и да отговорят на това питане.
Досети ли се кой е въпросът?
Ако не успееш да се сетиш (но първо наистина се опитай да отговориш на загадката, моля ти се!), ето ти жокер:
Въпросът, който наскоро си зададе британски министър-председател
(Ако и сега не си успял да си отговориш, виж клипът.)
