Малките радости на живота или нещата, които ме правят щастлив и обичам:

1. Сутрешното кафе. Какво е началото на денят без него? Особено, ако го е приготвила майка ти или приятелката ти, докато ти крадеш още няколко секунди сън.
2. Първата цигара за деня. Какво е сутрешното кафе без “глътка” тютюн?! Още Алеко (Константинов имам предвид) го е забелязал. Ако не знаеш, прочети “Страст” и ще разбереш.
3. Сладоледът. Най обичам йогурт, пъпеш и шоколад. Но и на другият не бих простил, вярвайте ми. Няма по- хубаво усещане от това как ти се топи в устата и се стича в гърлото ти на талази. Особено ако умираш от жега.
4. Чаят. Дали ще бъде зелен (обожавам го) или липов, или мурсалски, зависи от много неща, а най вече от настроението. По “английски”, по български, със захар, мед, желе от дюли, това е чай.
5. Планината. Няма друго такова изживяване като дългият самотен планински преход. Ти, планината и бог. А всичко останало е незначително.
6. Ловът. И то по- специално на вълци. Няма друга такава игра и противоборство. (Но вече не го практикувам)
7. Разходката. Сутрешна, следобедна, безцелна, споделена с приятелката ми (обожавам да се разхождам с нея) или самотна, попиваща животът наоколо и търсеща впечатления.
8. Дългата и страстна любов с приятелката ми. (Не да “чукам”, не да “еба”, а да правя любов с човекът, когото обичам)
9. Приятелите. “Хапване, пийване и слушатели за новата песен”, но и нещо много повече.
10. Да гледам как приятелката ми спи, да слушам дишането й, да ровя в косите й и да погаля лицето й.
11. Ръката на майка ми. Когато я поставя върху рамото ми, докато съм се замислил върху някой мой проект. Макар че откакто “пораснах”, не го прави често.
12. Сокът от грейпфрут. Самият грейпфрут също.
13. Шахът. Независимо дали ще победя, или ще загубя, това е едно добре оползотворено и приятно време за мен.
14. Билярдът. Понякога вселената е билярдна маса. Поне за мен.
15. Прегръдката на майка ми. Особено когато се връщам от някое “горещо” място.
16. Киното. Добрите филми. Тези, които те залепят за столът и те оставят без дъх или те карат да подскочиш. А ако го споделиш с някой близък, удоволствието е още по- голямо. Това е другата вселена, в която обичам да потъвам.
17. Готвенето. Това си е цяла магия. А от него произтича-
18. Яденето. Прости ми, ти горе, знам, че е грях, но слаба е човешката природа. Ако започна да изброявам усещанията от различните гозби, няма да ми стигне блога.
19. Виното. Изстуденото шардоне и мускат през лятото. Руйният мавруд през есента и зимата. Трябва ли да ви обяснявам?
20. Спиртните наслади. Консумирайте с мярка! Отлежалата сливова, без която салатата не е същата. Или отлежалото ирландско, консумирано, докато съм се отпуснал във фамилното кресло и чета някоя интересна книга.
21. Книгите. Тези, които те шокират, но и тези, които са предсказуеми, но имат добър стил. Всичките, които те поглъщат.
22. Дребните малки нещица, които си донесъл от далече или които са ти подарили, или които си наследил. На другите не им говорят нищо, а на теб ти разказват цели истории.
23. Баскетболът. Макар че играя изключително рядко за съжаление. Трябва да го правя по- често и вероятно ще бъда по- щастлив.
24. Масажът. Когато приятелката ми ме масажира или аз нея.
25. Работата. Конфуции е казал: “Занимавай се с това, което обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито ден”. Стремя се да спазвам неговият съвет. Когато мисля “творчески” върху нещо, по което работя. Това е божествен момент. Иначе административните и лоши страни, и тях ги има, но в този момент не съществуват.
26. Чаша мляко преди лягане. А понякога и сутрин.
27. Шейковете. Как ги пропуснах, когато си помислих за сладоледа?!
28. Айкидото. Трябва да го почувстваш, не може да се обясни с думи. За съжаление все става така, че започвам, стигам до някакво ниво и обстоятелствата ме карат да прекъсна тренировките. Започнах го в армията, после в един клуб, после в университетът… Абе, сам съм си виновен, но нейсе.
29. Музиката. Различна, както и настроенията ми. Понякога фон, понякога главно действащо лице.
30. Удовлетворението от свършеното. Много трудно постижимо за мен. Обикновено никога не съм доволен от това, което съм направил. Винаги мисля, че може и по- добре. Но идват разни хора и ми казват: “Ей, много благодаря за еди-какво си, което си направил. Свърши ми чудесна работа ”. Тогава чувството е много близко.
31. Оръжието. Това е малко специфично при мен. Баща ми беше състезател по стрелба. А и в родът ми има доста военни и други подобни образи. Говоря за допирът до хладната стомана. Да извадиш пистолетът, да го погалиш, да го почистиш и да го прибереш отново. Не знам дали ще ме разберете.
32. Интересните хора и неща. Кои са те? И аз не знам. Но когато ги срещна, ги разпознавам.
33. Подаръците. Да правя. Е, и да получавам. Но май повече обичам да правя. Не… да получавам. Абе, не знам. И двата варианта са хубави.
34. Скъпоценните и полускъпоценните камъни. Като малък се запалих по гемологията и започнах да ги колекционирам. Излъчват една особена топлина и светлина. Усещането е по- различно вероятно отколкото при другите. Обичам и да търся такива камъни. Аметисти в Родопите, Яспис на Витоша. Едно време го правех често, сега нямам време. Понякога изваждам това, което е останало от колекцията ми (много от тях съм подарил), за да усетя топлината им.
35. Залезът. Да го гледам от Моста на влюбените при НДК. Или от където и да е. Още повече, че там почнаха много да застрояват.
36. Горещият душ. Сутрешен, вечерен. Сам или в компания.;)
37. Нощта. Тихата и мълчалива нощ. Обичам да работя през нощта.
38. Кратките летни бури, прекъсващи маранята.
39. Прасковите. Особено крадените. всички сме го правили като малки, но не са ни филмирали.
40. Гроздето. Най вече на гроздобер, когато е току-що откъснато. Ароматно и захарно. Но и купеното не отказвам. Това е един от най- любимите ми плодове.
41. Добрите цветови съчетания.
42. Стилният интериор.
43. Допирът на някои материи до кожата ми. Чисти памучни чаршафи, копринена риза…
44. Желето от дюли.
45. Безцелното стоене на някоя пейка в парка, докато майките разхождат наоколо децата си.
46. Покерът. Това е единствената хазартна игра, която харесвам. Заради психологията. Но играя изключително рядко и инцидентно. Това прави преживяването още по- вълнуващо.
47. Къпането в реки, езера и морета през горещото лято.
48. Колата. С лед и лимон. Не е реклама. Приятелката ми твърди, че съм пристрастен към колата. Понякога и аз си мисля така.
49. Да лежа на някоя планинска поляна и да гледам звездното небе.
50. …. Всичко пропуснато

Това е моят списък с дребни “житейски радости”. Направете си и вие. Ще ви стане приятно. Хубаво е да имаш такъв списък. И когато ти дойде “нанагорно” да си го прочетеш. Разбираш, че всичко е преходно. Може да не получаваш достатъчно пари, шефовете да ти крещят, да не си станал нобелов лауреат, както си мечтал като малък. Но пък имаш своите малки и съкровени “ситници”. Хич не е малко.

Не търсете логика в подредбата или съдържанието. Написах го на един дъх, хаотично, без да се замислям много. Сигурно на някой психолог ще му е интересно да го прочете.

П>С> Смятах да приложа и снимки, ама щеше да стане мазало. Смятам, че и така е красноречив.

П>П>С>

Драги мои приятели,

Познати и непознати читатели,

(на които благодаря за интересът към моите глупави писания)

С този пост ви казвам “довиждане” до септември. Минавам в “нелегалност”.

Както сте забелязали, лято е!!! Нали сте забелязали?

Лятото можеш да го прекараш в града под съпровода на тази песен ето така:

но е по- вероятно да го изкараш под акомпанимента на същата песен, но ето така:

а аз си го представям така:

Така че отивам да осъществявам нещата от списъка.

Всъщност, предпочитам да почивам през септември, но тази година ще бъда зает през този месец и реших да го направя сега. Искам да обърна и внимание на някои проекти, които занемарих.

Е, ако нещо ме впечатли много силно, ще седна на първият компютър с мрежа, за да го споделя.

Тези, които чета, да знаете, че ще продължа да ви чета. Така че пишете.

Оставям ви Jah-Sen, който току-що се върна и може би има да сподели интересни неща. Най- малкото снимки, мисля си аз.

С пожелание за приятни изживявания

Ворце

П>П>П>С

Jahska, брат, оправи най- накрая хтмл кода, не мога да открия шибаната грешка.