Миналото на ‘Утoчнения за блога (комуто са нужни)’ категория

Бесове във думи…

август 5th, 2010

В началото едва ли нещо може да бъде описано освен едно желание или няколко желания.

С това се започва, когато искаш да направиш филм или да напишеш книга, или пък да нарисуваш картина, или да композираш музика, или изобщо: нещо да изнамериш.

Тогава просто имаш желание.

Вим Вендерс за филма му “Криле на желанието”

Писането облагородява.

Уилям Сароян

Роден […] от утроба, в която нямаше какво да правя и за която преди това никога не съм знаел, защото тя не е средство за раждане, а за съвкупление и деветмесечно самозадоволяване през ципата, бляскавата ципа, която беззъбо поглъща- както казват Упанишадите,- поради което зная, че аз съм роден по друг начин, от моите произведения, а не от една майка…

Антонен Арто

Животът може да бъде разбран само когато отправим поглед назад, но трябва да го живеем с поглед, отправен напред.

Сьорен Киркегор

Белият лист е вълнолом. В него се разбиват вълните от мъртвото вълнение на дивите и неразбираеми чувства, вихрещи се в мен и напиращи да излязат. И там пръските ярост, мъка, болка, омраза, нежност, обич, радост… придобиват форма. Превръщат се в думи, създавайки илюзорното усещане за разбираемост. След което се стичат в морето при останалите думи. Думите- тези мои виртуални любовници, които са ме мамили толкова пъти. Похабените проститутки, по които се стича слюнката ни като спермата по лицата на порно звездите. Те създават един измамен и лъжовен образ, но все пак достатъчно примамлив, познаваем и спокоен, за да го приема за свой собствен. Изхабена любовна връзка, от която обаче няма измъкване. За виртуалните к*рви трябва виртуален бардак, където да ги заключиш, но в който да се чувстват удобно. Безкраен и измамен като самите тях. И той е налице. Нарича се Интернет. Бунището, където можеш да изхвърлиш всичко. Или раят, построен по собствена поръка. Можеш да бъдеш какъвто поискаш на смешно ниска цена. Дори да бъдеш  себе си. Макар и не съвсем. Можеш спокойно да крещиш и никой да не те чуе. Но важното е да изкрещиш. Да знаеш, че си го направил. Няма значение какво ще си помислят другите.

Все пак всичко на този свят е относително виртуално.

Затова списвам(е)  този блог, Нуша.

1 коментар »

Излъчено в Моето верую (Светът на Ворце), Преживяно и видяно (Светът на Ворце), Размисли без страсти, Утoчнения за блога (комуто са нужни)

Родих се, проплаках и… умрях?

май 4th, 2008
Днес се навършва една година от раждането?… основаването?… създаването?… на този блог.
Седя и се чудя как “интровертна” личност като мен, известен “темерут” в миналото, работещ “на тъмно”, се отдаде на онлайн “ексхибиционизъм”…

Пръв с блоговете ме запозна Даниел. Срещнахме се в университета няколко часа, след като беше създал своя вече несъществуващ блог в Блог.БГ. Обясняваше ми възторжено що за чудо е това “онлайн дневника” и какво “влияние ще оказва на обществото”. Не бях особено впечатлен или въодушевен. После, “сърфирайки” из “мрежата”, започнах да попадам на интересни блогове и да ги чета. Убедих се, че от тези “чудесии” има полза, но пак не мислех, че от мен би излязло блогър. Аз и в момента не съм сигурен, че съм блогър, де.
Настъпи и третата вълна. Куцо, кьораво и сакато започна да блогира. Все повече мои познати и приятели ми казваха: “Ти има какво да кажеш! Направи си блог!” или “Ама ти още ли нямаш блог?”. Общественият натиск върху мен се засилваше…
Но не бях сигурен, че трябва да правя блог. Въпреки това, както е казал Мусолини, повторен от Гьобелс (или обратното), “една лъжа повторена 100 пъти става истина”. А обществената истерия се засилваше. Блог след блог…
“Заблудените жертви на рекламата” блогираха ли, блогираха…
На 4-ти май се видяхме с Макето, по- известен като Историкът от „История на Македония“ покрай честването на Гоце Делчев и понеже знаех, че се занимава с блогове, го попитах: “Абе как се прави блог? Я ми разкажи малко повече за тези пущини.” (Или нещо от този род.) А той отговори: “А, много лесно. Имаш ли поща в гмайл? Я влез…” след малко се озовах с този профил в блогър. Все още не бях убеден…
Една от гадните черти на моя характер е, че обичам да завършвам нещата- до успех или тотално закучване. Оказвайки се “горд собственик” на “блог сметка”, бях изправен пред две алтернативи: да й тегля една … или да я поддържам. Реших на инат да блогирам една година, за да видя как е. А после…
Каквото сабя покаже…
Годината изтече.
Не знам дали наистина съм “имал какво да кажа”…
Дали съм го казал…
И дали съм бил разбран…
Не страдам от самомнението за висша инстанция, чието мнение е последно и меродавно.
Веднъж се замислих защо блогирам. Както и много други блогъри…
И все пак още не съм намерил напълно задоволителен отговор.
Блогът ми даде много: общуване с интересни хора, нови приятелства, интересни преживявания…
Но пак не съм сигурен напълно дали е за мен.
Този блог се роди изненадващо, просъществува на инат и може да умре изненадващо след някоя “сърдечна атака”.
Ще поживеем и ще видим.

4 коментара »

Излъчено в Преживяно и видяно (Светът на Ворце), Размисли без страсти, Утoчнения за блога (комуто са нужни)

Блогът ми, мнението и лидерството

февруари 26th, 2008

Отдавна искам да направя “равносметка” на блога си, но отлагах това “мероприятие” за рождения му ден през май. Впоследствие осъзнах, че му правя “равносметка” при всеки текст, който публикувам. Но причината да изложа писмено сега своите размисли за блоговете като цяло и моят в частност е текста на приятеля ми Комитата- “Мнение и лидерство”.

Според него блогърите са съвременните “лидери”, оформящи общественото мнение, тъй като са хора мислещи и с позиции. Съгласен съм, че хората с мнение намират блога като удачна форма за неговото изказване. Но не знам доколко можем да ги определим като лидери. Поне аз лично не се чувствам такъв. Още по- малко по начинът, по който се разбира понятието “лидер” в България. Останал съм с впечатление, че много от нашите сънародници под “лидер” разбират човек, който ги освобождава от личната им отговорност и им казва как да мислят. Може би затова в политическият ни живот има толкова много “лидерски партии” и изплуват явления като Волен Сидеров. Наистина лидерът е личност, канализираща обществената нагласа и поведение за постигането на някаква цел от “всеобщ интерес”. Но той също така е резултат именно на тези обществени нагласи.

Както казах по- горе, не се изживявам като лидер нито в българския, нито в друг вариант. Не искам да казвам да хората как да мислят. Чрез моя блог искам просто да общувам с мислещи хора. (и съм радостен, че тази комуникация наистина се осъществява.)

Моят блог е по- скоро един път на себеоткритие. Начин да споделя това, което ме вълнува с други хора и да чуя какво мислят те по този въпрос. Вероятно писанията ми оказват някакво влияние върху тези, които ги четат. Но моето желание е не да ги манипулирам. Читателите ми също оказват влияние върху мен чрез своите коментари. Това е един двупосочен процес.

Разговор в голямото “виртуално кафене”. (жалко само, че кафето го няма :) )

Радвам се, че участвам в него.

Без коментари »

Излъчено в Де е България?, Преживяно и видяно (Светът на Ворце), Размисли без страсти, Утoчнения за блога (комуто са нужни)

Македония днес

януари 21st, 2008

Бях излязъл да си купя цигари и срещнах един познат, който се пише “македонски активист”. Не ми е близък. Доколкото си спомням, някой ни запозна в “Сите Българи”. Едно от многобройните запознанства на маса, които не водят до някакъв особен резултат. Въпреки че до голяма степен ми е безразличен, аз съм възпитан и реших да го поздравя:

- Здрасти! Как си?

Онзи ме гледа намусено, изпод вежди:

- Как можа?!!!

- Какво е станало?- сащисах се аз.

- Сложил си на блога си връзка към онзи българомразец ВББ! Ти знаеш ли какви ги пише това момче за нас, а?!!! Видя ли поста му за Илинден?!

- Да, видях го. Ама чакай малко, тези връзки съм ги публикувал под наслов “Македония днес”…

Но той не ме остави да се доизкажа, продължи да фучи, врътна се демонстративно и си замина.

[+/-] ПРОДЪЛЖИ ДА ЧЕТЕШ

Мила родна картинка. Повечето спорове в България се водят по този начин. В Македония също.

ВББ не е “пробългарски” настроен. Това е всеизвестен факт за тези, които по една или друга причина са попадали на неговия блог. Но той е, ако мога да се изразя така, един от лидерите на македонската блогосфера. Много хора го четат, обсъждат и т. н., дори да не са съгласни с неговото мнение. Така че неговите писания са част от македонската реалност днес и ние не можем да ги игнорираме, ако искаме да имаме пълна представа за случващото се там. Ако искаме да си живеем с нашите представи- няма проблем. Не му обръщайте внимание.

Да, знам, че стилът му е провокативен, често обиден. Но не бих го окачествил като “тъпо сърбоманско копеле”, както правят някои. Провокации много. Но въпросът е как ще реагираме на тях. Видях, че по случай Илинден беше написал в блога си “fuck blugaristan”, или нещо подобно (за съжаление не мога да намеря този негов пост, има някакъв технически проблем). Аз пък в коментарите му благодарих за пожеланието и му казах, че “повече секс никому не е излишен”. Естествено, той изтри моя коментар. Негово право. Негов стил на блогиране. Но аз продължавам да го чета. Не мисля, че е глупав. Напротив, той е чел много и се е запознал с доста от оригиналните извори за македонската история, за което свидетелстваше един друг негов текст, впоследствие изтрит от самия автор. Просто не може да се раздели от емоциите, кипящи в македонското общество, а и се опитва да поддържа един “уличен” стил на изразяване, който вероятно допринася за неговата известност. Но това не ме кара да го мразя. Чудя се на тези, които му се впрягат и ненавиждат. Чудя се и на тези, които пречупват своя поглед към Македония, опирайки се само на “пробългарски” блогъри.

Докато си мислех за тази история, се сетих за един македонски виц:

Един македонец направил успешна “афера”, “гешефт” и решил да ощастливи жена си с подарък по този повод. Та тръгнал из чаршията. Първо влязъл в един бутик и харесал една женска “кошуля”:

- Колко коща ова кошуля- прашал той.

- Кошулята коща 25 евра, али се нуди во комплета со пола, со …

- И колко коща во комплета?

- Е па 350 евра.

На онзи му се видяло много, а и не харесал другите дрехи, па си излязъл. Отишъл при един златар. Харесал едно синджирче:

- Колко коща овой ланец- прашал той.

- Ланец коща 100 евра, али се нуди во комплета со обеци, со …

- И колко коща во комплета?

- Е па 500 евра.

Отказал се и този път. Но където и да отивал, всичко се предлагало в “комплета”. “Налютил” се, отказал се да купува подарък и тръгнал да се прибира, но се сетил, че жена му поръчала да вземе яйца за вкъщи и купил една кора. Но не щеш ли таман излизал от чаршията и едната му обувка се развързала, той се навел, оставил яйцата пред себе си и взел да я завързва. Точно тогава пък на пазара влизала една баба, която търсела яйца:

- Еве, дечко, колко ти кощат яйцата?

- Яйца, тетка, али во комплета со к*р, со брада, со све.

Та същото е положението и с Македония днес, момчета! “Яйцата, али во комплета со к*р, со брада, со све”.

П>С>

Връзките, които слагам на блога си са моя работа!

Ако на някой не му изнася, да не го чете!

4 коментара »

Излъчено в За българо- македонските работи, Утoчнения за блога (комуто са нужни)