Желаем ви весела Коледа и щастлива 2012!
П>С>
Има коледна картичка в публикацията. 
П>П>С>
Традиционната коледна картичка със социално послание по традиция достига до вас с помощта и съдействието на Петър Айолов.
Миналото на ‘Събития’ категория
Весела Коледа и щастлива 2012!
декември 22nd, 2011НЕДЕЛНО КИНО: “Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета”
юли 10th, 2011ВНИМАНИЕ!
В ТЕКСТА ИМА ПРОДУКТОВО ПОЗИЦИОНИРАНЕ! 
Помните ли Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев?
“Те не са учили кино, а са едни от най-популярните лица в българското кино. И са пряко свързани с неговата история. Те са великолепната тройка като от класиката – тримата танкисти, тримата мускетари, понякога тримата глупаци, но най-вече трима срещу триста… Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев ще ви повозят на въртележката в лунапарка на своя живот, където има стари и нови случки, откъси от филми, кодоши и други дивотии, разпилени в два века и две системи…”
Това е резюме за документалния филм на режисьора Никола Бошнаков и хората от “Бидон филм “ “Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета”. Може да го гледате в Дома на киното тази седмица.
А преди това загрейте с някои стари изпълнения на Джони Пенков и неговите приятели.
Приятно гледане и слушане!
Весела Коледа и щастлива 2011!
декември 25th, 2010
П>С>
Картичката е дело на Петър Айолов.
Децата на дружбата
март 11th, 2010
По време на Студената война две деца от воюващи страни в „третия свят” – виетнамското момиче Ха и палестинският юноша Ахмад, се озовават в социалистическа България. Общото между тях е начинът, по който пристигат в страната ни. Ха е „осиновена” от българската поетеса Блага Димитрова, която се „влюбва” в нея по време на своето посещение във Виетнам през 1967 г.
През 1979 г. българският журналист Иван Гарелов отразява касапницата на ливанската гражданска война в Бейрут. Там той се запознава с Ахмад и го кани да дойде в България, където да осъществи своята мечта „да стане лекар”. Вече в страната ни, двете деца са поставени в светлината на прожекторите на пропагандата и се превръщат в символ на „комунистическия интернационализъм”. Постепенно обаче осветлението в „залата на социалистическа България” започва да намалява, а с падането на Берлинската стена изгасва съвсем и двете деца са принудени да слязат от „сцената”, оставени насаме със своите съдби. Именно тези съдби ще видим в документалния филм на Светослав Драганов „Децата на дружбата”.
The Children of Drujba 02 from Svetoslav Draganov on Vimeo.
Лицето Драганов вече е доказало с филмите си („Животът е прекрасен, нали?” и „Самодейци”), че има усет за изобразяването на необикновени човешки истории. Както и предишните му творби, така и „Децата на дружбата” е заснет в стила на „реалното кино”, доминиращ над новата документална вълна в България. Липсва задкадров текст и се използват похвати, характерни за игралното кино. Целта на екипа, заснел филма, е да остави зрителя да се потопи в света на героите без излишни внушения. И това е постигнато чрез добрата операторска работа на Светла Нейкова и Александър Крумов, допълнена от музиката на Георги Дончев. Зрителят лесно се асоциира с героите – Ха и Ахмад, разбира техните дилеми, разпокъсването между техните стари родини и България, желанието им да намерят себе си и да бъдат щастливи. Това не е филм само за системата, господстваща в България преди 10 ноември 1989 година. Той поставя много по-философски и екзистенциални въпроси като отношението между родители и деца, отговорността на първите за съдбата на вторите или как пътят към ада може да бъде застлан с добри намерения. Фабулата на лентата е актуална и днес, когато гледаме по телевизионните екрани как разни западни звезди осиновяват африкански деца, водени от чувството за състрадание. За съжаление, според мен, концентрирайки целия сюжет върху Ахмад и Ха, Светльо Драганов не доизгражда образа на техните „родители” – Блага Димитрова и Иван Гарелов. Те присъстват „призрачно” чрез архивните кадри на пропагандната машина, но ние не разбираме техните лични мотиви за „осиновяването”. Може би това решение на режисьора е било продиктувано именно от желанието да представи усещането за безпътица и душевно раздиране в главните герои.
При всички положения филмът си заслужава да бъде гледан.
Премиера в рамките на 14-ия София Филм Фест:
11. 03. 2010 Кино „Люмиер” от 18,30 часа
