- Имаш ли си някого?
- Имам.
- Коя е? Познавам ли я? На колко години е?
- Защо “я”? Защо не “го”? Странна е тази промяна на рода във въпросите ти. Първо ме питаш за “някого”, а след това всичко минава в женски род…
- Аха! Щом увърташ така, значи си нямаш…
- Имам. Себе си!
***
Колко от нас спокойно могат да кажат, че се притежават, че се имат?!
Че са наясно със себе си и не воюват всекидневно със своите демони?!
Колко?!
А колко от нас си мислят, че “имат” някого, че той/ тя им принадлежи?!
От поредицата “Разговор на деня”
Човек е много по-вероятно да притежава себе си, токолкото някой/я. Дори е спорно доколко себе си „имаме“, та какво остава за другия. И все се питам каква е тази алчност човешка все да притежава, да слага етикет „Мое“ на всичко, което очите му видят..:)
Дефиницията на „имам“ е свързана с идеята за контрола и с идеята „съществувам“. В този смисъл, чудесен философски разговор.