- Хм… Ти никога не говориш за лошите ми черти и страни, макар че си видял вече доста от тях. Трябва да взема мерки по въпроса!
- Ще ме накажеш ли?!
- И още как!
- О, скъпа, бъди жестока! Не ме жали!
- Ти не ме обичаш истински!
- Защо реши така?
- Не ми трябват сантиментални обяснения и мили думи! Ако ме обичаше истински, щеше да зарежеш тази източноевропейска дупка, в която си се наврял и щеше да дойдеш да живееш при мен!
- Това е равнозначно на държавна измяна!
- Мислех, че аз съм твоята кралица и твоята държава!
- Напълно сте права, ваше величество! Вие сте моята кралица!
- Тогава ела в двора ми…
- Проблемът е, че източноевропейската дупка, в която съм сврян по рождение, бави издаването на новия ми паспорт…
- Това си е направо отвличане! Тази държава трябва да я изтрият от картата на Европа.
- Напълно сте права, ваше величество! Вашите сънародници са направили системата за издаване на новите документи, но вината е изцяло на местните аборигени. Нека не се ядосваме на недомислиците на варварите. Имам предложение…
- Какво?
- …На връщане към райха минете оттук да ме вземете в плен. Така или иначе трябва да чакам повече от месец новите си документи. Пък и местните ще се радват на вашата визита. Ще отидем при вуйчо, той ще Ви посрещне подобаващо, знаете, че Ви харесва. Може да останем и за гроздобера…
- Ах, гроздето!
- Дааа, гроздето!
- Всъщност, не звучи зле…
Тръпна в очакване на нейното пристигане, готов да я посрещна на летището, а междувременно, бог знае защо, препрочитам “Укротяване на опърничавата”, написана от великия Уилям Шекспир.
От поредиците “Разговор на деня” и “Ех, любофф, любофф, ти си като жълта тиква”
Така и не го разбрах тоя Шекспир. Може би ако не беше англичанин писал през XVI век нямаше и да ми се налага.
Аааааааа, не така! Шекспир е вечно актуален, защото третира непреходни теми. Няма по- добра школа за драматургия от него. Неговата „крива“ на действието и дo днес се следва в повечето холивудски продукции.
Сещаш ли се оная книга дето купих в книжарничката до Попа? Четях я на по десет странички и после адски ми се досиваше, но ми останаха две пиеси, от които едната е адски добра. Ако я донеса в София ще ти я дам я да прегледаш.
И гроздето, като литературен герой.