Ползата от касовите бележки…

юли 5th, 2011 от Ворце Публикувай мнение »

-         Добър ден- чу се плах гласец иззад гърбовете ни. Прекалено плах, за да му обърнем внимание, ако не беше магическото, познато ни до болка продължение- полицай Еди-коя-си от Не-знам-кое-си РПУ. Документи за проверка!

Двамата с Джахсен заковахме на място и направихме кръгом. За наша изненада се озовахме лице в лице с красиво и младо русокосо създание от женски пол, което изглеждаше много секси в новата си полицейска униформа. “Поне този път ще бъде приятно”, помислих си аз.  Мислено я кръстих “полицай Русокоска”, тъй като не чух смотолевеното й набързо име. Поведението на пазителката на реда издаваше някакво притеснение и неувереност. Все повече се убеждавах, че най- вероятно ние сме първите субекти, които спира за проверка в своята кариера. Подозренията ми се потвърждаваха не само от чисто новата й униформа с една нашивка, означаваща най- ниския чин в йерархията, но и от поведението на колегата й- строг, намусен полицай на средна възраст с три нашивки на пагона, който наблюдаваше с по- голямо внимание нейните действия, отколкото нас. Явно той й беше наставник в полицейската практика.

-         Бихте ли ми показали личните си карти!- повтори полицай Русокоска с по- строг тон, за да намали въздействието, което нейната външност ни оказваше.

-         Да, един момент- заяви Джахсен.

Моментът при него обаче се оказа цяла вечност, тъй като, както винаги, беше заврял документите си някъде дълбоко в раницата и се започна едно ровене и вадене на неща, което не се предвиждаше да свърши скоро.  Това разопаковане на багажа беше прието от полицай Русокоска като покана за обиск.

-         А бихте ли изпразнили джобовете и раницата си?- попита тя

-         Чакайте малко!- включих се в разговора им аз- А протокол за обиск и поемни лица?!?!

-         Ако искате да караме по правилник- намеси се и намусеният й колега с повече опит,- ще ви вкараме в управлението и няма да излезете цял ден! Освен това, щом толкова познавате правилниците и законите, сигурно знаете, че съгласно новите наредби за предварителен обиск не се изисква протокол!

Поклатих отрицателно глава, защото управлението беше близо и можеха да изпълнят заплахата си, а на мен не ми се губеше цял ден. Познанията ми за полицейските процедури явно привлякоха вниманието на възрастния полицай, защото ме попита:

-         А вие с какво се занимавате?!

-       Ами с много и различни неща- отвърнах аз- но предимно с телевизия… журналистика…

Тези две никакви думички- “телевизия” и “журналистика”, имаха неочакван ефект върху него. Той застана нащрек и леко се отдръпна встрани от нас. Полицай Русокоска обаче или не ги чу, или беше прекалено опиянена от новопридобитата си власт, защото продължи да ни тормози с въпроси, докато Джахсен вадеше съдържанието на джобовете си.

-         Случайно да носите в себе си наркотични и упойващи вещества?!

-         Не!- отвърнахме хорово и в пълен синхрон

-         Марихуана?!

За малко да изтърся “де тоя късмет”, но се усетих навреме:

-         Не!- отговорих отново в синхрон с Джахсен.

-         Оръжие?!

-         Не!- едва се сдържахме да не избухнем в смях.

Тя обаче не се отказваше:

-         Боксове?!

-         Не!

-         Вериги?!

-         Не!

-         Ножове?!

-         Не!- този път отговорът ми увисна някак самотно във въздуха.

Обърнах глава и погледнах Джахсен. В поведението му прозираше известно колебание:

-         Амиии аз имам едно джобно ножче, с което си режа плодове… Но това не би трябвало да се счита за оръжие…

-         Зависи!- тържествуваше полицай Русокоска- Ако острието му е дълго 7 сантиметра или повече, се счита за оръжие!

-          Добре де- намесих се отново аз- Ако мина през магазина за домашни потреби и си купя кухненски нож, а след това вие ме спрете на път за вкъщи, може да ме арестувате, защото съм “въоръжен”, така ли?!?!?

-         Тогава трябва да носите касовата бележка за покупката, за да удостоверите, че сте купили този нож в момента, а не го разнасяте с престъпни намерения!

Пазете касовите си бележки, момчета и момичета! :)

П>С>

Честит празник на колегите от МВР!

От поредицата “Из родните арести”

Реклама(ция)
  1. Маркуча казва:

    Каква беше униформата на младши сержант (една нашивка) Русокоска? Като във филмите за полицая от Сен Тропе или някаква тукашна грозотия?

  2. Ворце казва:

    Тукашна грозотия, полева. :)
    Те имат нови звания сега. Не съм много сигурен, но мисля, че се води „младши разузнавач“. Сега всички се представят с „полицай“, няма младши, старши и главен сержант. Май трите нашивки останаха сержант. Или вече се водят към инспекторите. Трябва да го проучим въпроса. :)

    Допълнение:
    Ето ги новите звания> ТУК.

    Значи е „младши полицай“.

  3. Emil A. Georgiev казва:

    Много готин текст, браво!

    Може да послужи за либрето на нов хип-хоп хит -).

  4. Маркуча казва:

    Ей, туй шивашки цех за полицията да си! Значи, станало е:
    младши/—/старши сержант → полицай III/II/I ст.
    младши лейтенант → главен полицай
    —/старши лейтенант → инспектор III/II ст.
    капитан → инспектор I ст.
    майор → старши инспектор
    подполковник → главен инспектор
    полковник → комисар

    За младшите лейтенанти и подполковниците това си е голяма четка, обаче за сержантите и останалите лейтенанти звучи зле — еди-какъв си II степен, все едно «сульо някакъв, дето ни мързи да му измислим отделен чин».

  5. Ворце казва:

    Сега държавата бави разплащанията по държавните поръчки и вече няма много далавера да шиеш униформи. :)

  6. Маркуча казва:

    Ба, бави, ама все някой ще се навие да шие «дишащи» униформи за 1200 лв./бр. Впрочем, ти си премълчал «де тоя късмет», обаче след рок концерт съм чувал подобна реплика (момчето беше подпийнало и откровено се заяждаше) — «Що, вие имате ли?». Отведоха го в РПУ-то да му покажат наличния асортимент…

Публикувай мнение