- Добър ден- чу се плах гласец иззад гърбовете ни. Прекалено плах, за да му обърнем внимание, ако не беше магическото, познато ни до болка продължение- полицай Еди-коя-си от Не-знам-кое-си РПУ. Документи за проверка!
Двамата с Джахсен заковахме на място и направихме кръгом. За наша изненада се озовахме лице в лице с красиво и младо русокосо създание от женски пол, което изглеждаше много секси в новата си полицейска униформа. “Поне този път ще бъде приятно”, помислих си аз. Мислено я кръстих “полицай Русокоска”, тъй като не чух смотолевеното й набързо име. Поведението на пазителката на реда издаваше някакво притеснение и неувереност. Все повече се убеждавах, че най- вероятно ние сме първите субекти, които спира за проверка в своята кариера. Подозренията ми се потвърждаваха не само от чисто новата й униформа с една нашивка, означаваща най- ниския чин в йерархията, но и от поведението на колегата й- строг, намусен полицай на средна възраст с три нашивки на пагона, който наблюдаваше с по- голямо внимание нейните действия, отколкото нас. Явно той й беше наставник в полицейската практика.
- Бихте ли ми показали личните си карти!- повтори полицай Русокоска с по- строг тон, за да намали въздействието, което нейната външност ни оказваше.
- Да, един момент- заяви Джахсен.
Моментът при него обаче се оказа цяла вечност, тъй като, както винаги, беше заврял документите си някъде дълбоко в раницата и се започна едно ровене и вадене на неща, което не се предвиждаше да свърши скоро. Това разопаковане на багажа беше прието от полицай Русокоска като покана за обиск.
- А бихте ли изпразнили джобовете и раницата си?- попита тя
- Чакайте малко!- включих се в разговора им аз- А протокол за обиск и поемни лица?!?!
- Ако искате да караме по правилник- намеси се и намусеният й колега с повече опит,- ще ви вкараме в управлението и няма да излезете цял ден! Освен това, щом толкова познавате правилниците и законите, сигурно знаете, че съгласно новите наредби за предварителен обиск не се изисква протокол!
Поклатих отрицателно глава, защото управлението беше близо и можеха да изпълнят заплахата си, а на мен не ми се губеше цял ден. Познанията ми за полицейските процедури явно привлякоха вниманието на възрастния полицай, защото ме попита:
- А вие с какво се занимавате?!
- Ами с много и различни неща- отвърнах аз- но предимно с телевизия… журналистика…
Тези две никакви думички- “телевизия” и “журналистика”, имаха неочакван ефект върху него. Той застана нащрек и леко се отдръпна встрани от нас. Полицай Русокоска обаче или не ги чу, или беше прекалено опиянена от новопридобитата си власт, защото продължи да ни тормози с въпроси, докато Джахсен вадеше съдържанието на джобовете си.
- Случайно да носите в себе си наркотични и упойващи вещества?!
- Не!- отвърнахме хорово и в пълен синхрон
- Марихуана?!
За малко да изтърся “де тоя късмет”, но се усетих навреме:
- Не!- отговорих отново в синхрон с Джахсен.
- Оръжие?!
- Не!- едва се сдържахме да не избухнем в смях.
Тя обаче не се отказваше:
- Боксове?!
- Не!
- Вериги?!
- Не!
- Ножове?!
- Не!- този път отговорът ми увисна някак самотно във въздуха.
Обърнах глава и погледнах Джахсен. В поведението му прозираше известно колебание:
- Амиии аз имам едно джобно ножче, с което си режа плодове… Но това не би трябвало да се счита за оръжие…
- Зависи!- тържествуваше полицай Русокоска- Ако острието му е дълго 7 сантиметра или повече, се счита за оръжие!
- Добре де- намесих се отново аз- Ако мина през магазина за домашни потреби и си купя кухненски нож, а след това вие ме спрете на път за вкъщи, може да ме арестувате, защото съм “въоръжен”, така ли?!?!?
- Тогава трябва да носите касовата бележка за покупката, за да удостоверите, че сте купили този нож в момента, а не го разнасяте с престъпни намерения!
Пазете касовите си бележки, момчета и момичета! 
П>С>
Честит празник на колегите от МВР!
От поредицата “Из родните арести”
