Миналото на ‘Близки срещи от трети вид’ категория

Ползата от касовите бележки…

юли 5th, 2011

-         Добър ден- чу се плах гласец иззад гърбовете ни. Прекалено плах, за да му обърнем внимание, ако не беше магическото, познато ни до болка продължение- полицай Еди-коя-си от Не-знам-кое-си РПУ. Документи за проверка!

Двамата с Джахсен заковахме на място и направихме кръгом. За наша изненада се озовахме лице в лице с красиво и младо русокосо създание от женски пол, което изглеждаше много секси в новата си полицейска униформа. “Поне този път ще бъде приятно”, помислих си аз.  Мислено я кръстих “полицай Русокоска”, тъй като не чух смотолевеното й набързо име. Поведението на пазителката на реда издаваше някакво притеснение и неувереност. Все повече се убеждавах, че най- вероятно ние сме първите субекти, които спира за проверка в своята кариера. Подозренията ми се потвърждаваха не само от чисто новата й униформа с една нашивка, означаваща най- ниския чин в йерархията, но и от поведението на колегата й- строг, намусен полицай на средна възраст с три нашивки на пагона, който наблюдаваше с по- голямо внимание нейните действия, отколкото нас. Явно той й беше наставник в полицейската практика.

-         Бихте ли ми показали личните си карти!- повтори полицай Русокоска с по- строг тон, за да намали въздействието, което нейната външност ни оказваше.

-         Да, един момент- заяви Джахсен.

Моментът при него обаче се оказа цяла вечност, тъй като, както винаги, беше заврял документите си някъде дълбоко в раницата и се започна едно ровене и вадене на неща, което не се предвиждаше да свърши скоро.  Това разопаковане на багажа беше прието от полицай Русокоска като покана за обиск.

-         А бихте ли изпразнили джобовете и раницата си?- попита тя

-         Чакайте малко!- включих се в разговора им аз- А протокол за обиск и поемни лица?!?!

-         Ако искате да караме по правилник- намеси се и намусеният й колега с повече опит,- ще ви вкараме в управлението и няма да излезете цял ден! Освен това, щом толкова познавате правилниците и законите, сигурно знаете, че съгласно новите наредби за предварителен обиск не се изисква протокол!

Поклатих отрицателно глава, защото управлението беше близо и можеха да изпълнят заплахата си, а на мен не ми се губеше цял ден. Познанията ми за полицейските процедури явно привлякоха вниманието на възрастния полицай, защото ме попита:

-         А вие с какво се занимавате?!

-       Ами с много и различни неща- отвърнах аз- но предимно с телевизия… журналистика…

Тези две никакви думички- “телевизия” и “журналистика”, имаха неочакван ефект върху него. Той застана нащрек и леко се отдръпна встрани от нас. Полицай Русокоска обаче или не ги чу, или беше прекалено опиянена от новопридобитата си власт, защото продължи да ни тормози с въпроси, докато Джахсен вадеше съдържанието на джобовете си.

-         Случайно да носите в себе си наркотични и упойващи вещества?!

-         Не!- отвърнахме хорово и в пълен синхрон

-         Марихуана?!

За малко да изтърся “де тоя късмет”, но се усетих навреме:

-         Не!- отговорих отново в синхрон с Джахсен.

-         Оръжие?!

-         Не!- едва се сдържахме да не избухнем в смях.

Тя обаче не се отказваше:

-         Боксове?!

-         Не!

-         Вериги?!

-         Не!

-         Ножове?!

-         Не!- този път отговорът ми увисна някак самотно във въздуха.

Обърнах глава и погледнах Джахсен. В поведението му прозираше известно колебание:

-         Амиии аз имам едно джобно ножче, с което си режа плодове… Но това не би трябвало да се счита за оръжие…

-         Зависи!- тържествуваше полицай Русокоска- Ако острието му е дълго 7 сантиметра или повече, се счита за оръжие!

-          Добре де- намесих се отново аз- Ако мина през магазина за домашни потреби и си купя кухненски нож, а след това вие ме спрете на път за вкъщи, може да ме арестувате, защото съм “въоръжен”, така ли?!?!?

-         Тогава трябва да носите касовата бележка за покупката, за да удостоверите, че сте купили този нож в момента, а не го разнасяте с престъпни намерения!

Пазете касовите си бележки, момчета и момичета! :)

П>С>

Честит празник на колегите от МВР!

От поредицата “Из родните арести”

Ден на Европа, Ден на победата, Ден на… ?!?

май 9th, 2011

Те двамата много си приличаха: бяха снажни, добре сложени, руси мъже. Доста се и различаваха обаче: единият беше гладко обръснат, прилежно подстриган и облечен в полицейска униформа, а другият с дълга сплъстена коса, моряшка тениска и зелена военна полушубка, изцапанa с машинно масло. Въпреки това си приличаха. Не само на външен вид, а като излъчване. От двамата струеше заплаха. Гледаха се един друг като каубои в уестърн. Сякаш всеки момент щяха да извадят пистолети и да се застрелят.  Встрани от тях бяха паркирани верните им жребци- грамаден тир с руска регистрация до симпатична германска патрулка. Мястото на дуела беше една от онези прочути магистрали, които нашият премиер вероятно сънува всяка нощ, малко след отбивката за поредната бензиностанция. Двете мечки- германска и руска, се готвеха да се счепкат. Саксонски селянин срещу смоленски мужик. Естествено, преди да се премине към битка двамата противници трябваше да нагнетят напрежението със слова и погледи. Точно като по филмите. Пръв започна да говори полицаят. Не чувах какво казва, защото беше доста далеч, а и го виждах в профил, но ми направи впечатление лицето му- ледено спокойно и безизразно. За сметка на това пък зурлата на руснака почервеняваше все повече. Съвсем предвидимо почервеняването ескалира в избухване.

-         Ти ще ми кажеш! Ние спечелихме войната! Ще карам, както си искам!- изкрещя на руски тираджията.

Германецът не разбра нищо и продължи да нарежда с равен, глух глас. Руснакът побесня още повече, изсипа цял водопад от думи на различни езици, но не успя да състави смислено изречение. Едва ли това беше целта му.  Все пак спря за момент да си поеме въздух. Помисли за миг, след което изкрещя:

-         Hitler kaputt! Deutschland kaputt!

Споменаването на името Хитлер разби на малки парчета хладнокръвието на полицая. Руснакът беше “закопчан”…

Не знам какво се е случило после. Поехме по дългия път, който ни чакаше.

***

Честит 9 май! :)

Все още се чудя какво празнуваме днес. Тази дата в европейската история е толкова спорна, колкото е спорнo за българската общественост празнуването на 3 март.

Та размишлявайки по този въпрос, се сетих за тази случка.

Полициа

март 21st, 2011

Действието се развива на неосветена улица в тъмна доба (00:00 часа), някъде по улиците на София – град.
Патрулката подминава кръстовището, след което се връща, завива и спира до А.
А вече е оставил бирата си настрана и чака с извадена лична карта и ЕГН.

Герои:
П – Полиционер
А – Аз


П: – Имаш ли тревица, амфетки, наркотични вещества..?
А: – Не, благодаря, не употребявам – не ми влияяят добре…
П: – Аз не ти предлагам!
А: – Много съжалявам, но нямам нищо в себе си :(

П: – Защо не каза ,че си програмист?
А: – Не сте ме питали..
П: – Трябваше да кажеш, да не се занимаваме… другия път да знаеш – само им кажи ,че си програмист! Да видиш какво ще стане.
*А си мисли: Само дето не ме разцелуваха…