- С всяка изминала година броят на фотографиращите туристи и журналисти се увеличава, а качеството на фестивала спада. На първите издания почти нямаше фотографи и оператори, но изпълненията бяха по- добри. Не мислиш ли?- попита бате Добо
- Прав си- отговорих му аз и продължих да снимам.
За съжаление, вече не можем да се надяваме, че старият пияница Чарлс Буковски ще дойде в България. Но за сметка на това идва неговият “духовен син” Алекс Букарски. Но шшшшшшшшт! Както всеки син, той се е отрекъл от своя баща в неистовия си напън да го надмине. И мога да кажа, че почти успява.
Какво да ви кажа за Алекс, освен че го чета, което става видно от връзката в десния раздел на блога?!
Той е един от тези бесни и непримирими духове, които не могат да те оставят безразличен. Може да ти бръкнат или в червата, или в душата, но бъркане ще има. Подобно на Арто той е вечният анархист, бунтовник без кауза, дори неосъзнат самоунищожител, желаещ да мине отвъд границите на тленното, “роден от своите произведения”.
Така че лично аз ще отида на неговото приземяване “без парашут” на 22 май от 18.00 часа в зала 13 на ФЖМК на СУ (Факултета по журналистика и масови комуникации при паметника “Левски”).
Да се размажем заедно.
П>С>
Изказвам възхитата си от Комитата за енергията и усилията, които положи за организирането на гостуването на Букарски и издаването на книгата му.
Повече информация за събитието има на блога му тук>
Датата 15 май е емблематична за съвременната история на Близкия изток, а можем да кажем и за целия свят. На този ден държавата Израел празнува своя рожден ден, а палестинците и арабския свят отбелязват “катастрофата” (Ан Накба). Ясно е, че случилото се на 15 май е повод за различни и разнопосочни интерпретации. Явно това е и една от причините накарали Атлантическия клуб в София да организира пресконференция на палестинския посланик Исмаил Хасан, на която да изложи палестинската гледна точка към събитията. Хасан говори също така и за българо- палестинските отношения.
Предоставям ви запис от събитието.
П>С>
Благодарности на Мариян, който ме осведоми за събитието и осигури присъствието ми. Преди бях редовен посетител на инициативите както на палестинците, така и на израелците, но през последните години поради заетостта си не винаги мога да присъствам на тези мероприятия.
Щеше да бъде хубаво, ако имаме и израелската гледна точка. Палестинците, с които говорих, казаха, че са канили и израелския посланик, но той отказал. Не знам каква е историята, но при всички положения едно съвместно представяне щеше да има много по- голям ефект и да помогне на страничния наблюдател да се ориентира и в без това сложните и объркани отношения в региона. Чух, че израелският посланик тези дни участвал в някакви телевизионни предавания, където говорил именно за създаването на държавата Израел и нейната 60-а годишнина. Ако някой има повече информация по този въпрос, знае кои са тези предавания, а още по- добре ако знае откъде да свалим запис, нека пише в коментарите. Ще съм му благодарен.
От друга страна се опитвам да намеря отговор на въпроса къде се корени “лошото възпитание” на българските организации. До голяма степен то е абсурдно. Пращаш писмо със запитване за дадена услуга и имат ли политика за отстъпки. Отговор няма. А ти си потенциален клиент. Имаш многобройни връзки и се оказва, че твоя добра позната работи в гореспоменатата организация. Прескачаш официалния канал и се свързваш направо с нея. Тя се радва да те чуе и се ангажира да представи твоя проект пред своите шефове. Споделя ти, че ако това, което възнамеряваш да правиш е интересно за нейната организация, тя може да се включи като партньор в проекта и “да минеш тънкана”. Само трябва да направиш подробно описание на дейността, която искаш да осъществиш и ползите от нея. Ти се захващаш да пишеш. Пращаш й уговорените документи. Няколко дена по- късно се чуваш с нея и тя ти казва, че е представила проекта на “шефовете си”. Остава да чакаш отговор. Но той пак не пристига. През това време ти не знаеш какво да правиш. Да се обърнеш ли към друг, който може да ти предостави същата услуга? Ами ако ония се обадят и кажат, че са съгласни? Да, но времето тече, а ти се изнервяш още повече…
Ето го абсурда!
Та седя и се питам на какво се дължи подобно поведение. Ти си възможен партньор или дори само “потребител”. Твоята дейност може да донесе печалба за тази организация. А ако смятат предложението ти за нерентабилно и непрестижно, какво им пречи просто да ти драснат едно писмо с отказ. Държат се сякаш те са най- великите, а ти си някакъв “убитак” от “Горно нанадолнище”. Явно не смятат, че имат нужда от теб. Имах един такъв случай. Но впоследствие самите те ме потърсиха след години, когато вече моята организация имаше изградено име. Ала беше вече късно, защото нямах желание да работя по техния проект. А преди ги бях молил да го направим…
Когато се смяташ за велик, не полагаш усилия да се задържиш в “бизнеса” и не спазваш елементарните норми на поведение, рано или късно ще дойде моментът, когато ще разберат какъв си и ще отпаднеш.
Странно, абсурдно и…
Тъжно.
© 2026 Съзерцател · Блогът гордо работи на WordPress & Green Park 2 от Cordobo.
Valid XHTML 1.0 Transitional | Valid CSS 3
