След дъжд качулка (За гражданите и референдумите в България)

февруари 18th, 2008 от Ворце 2 коментара »

Вчера се проведоха два референдума в две български общини- Бургас и Нови Хан.

Напоследък референдумите много се “спрягат” като средство за активизирането на гражданското общество в България и привличане на “обезверените овце” в руслото на политическия ни живот.

От протичането на тези допитвания можем да видим доколко тези надежди са били прави или не.

Оставям настрана опитите на политическите сили да натрупат актив от ситуацията, както и вроденото ни доверие към системата, нашепващо ни “дори да гласувам, нищо няма да се промени, ще направят каквото искат”. На мен ми направи впечатление разликата в активността при двата референдума, макар че въпросите, които се третираха в тях, бяха сходни- акцентът беше екологичното състояние в тези общини.

В Бургас хората не гласуваха, докато в Нови Хан го направиха масово.

Защо?

Защото, според мен, жителите Нови Хан излязоха да дадат масово своят глас, за да променят статуквото- нещо, което трудно става в България. Те виждаха “злото”, срещу което се борят. То беше факт. Отидоха просто да кажат “не”, дори да не бъде то чуто от властта. Изказаха своята позиция.

Докато бургазлии не отидоха до урните не само заради лошото време и лошата кампания, а тъй като, според мен, повечето нямаха изградена позиция по въпроса за нефтопровода. Вероятно техните съзнания бяха раздвоени и замъглени от обещанията за “икономически растеж при запазване на екологичното равновесие”, широко пропагандирани от правителството, и опасенията им от екологична катастрофа.

“Ще поживеем, ще видим”.

Това е една много разпространена фраза на изчакване в България.

Ако нефтопровода бъде изграден според екологичните стандарти- добре!

Но ако доведе до екологична катастрофа- тогава?

Тогава вероятно всички ще се вдигнат масово и ако има пак референдум, ще отидат да гласуват против.

Но дали няма вече да е късно?

П>С>

Поправка:

Спас Колев отбеляза една моя грешка- Нови Хан не е отделна община, доколкото си спомням е част от Елин Пелин. Извинявам се. Няма да го поправям горе.

Допълнение:

И Даниел е направил един „стегнат анализ“ по темата.

Търси се име на бебе

февруари 16th, 2008 от Ворце 16 коментара »

Снимка: Jah-Sen


Апропо, дайте идеи за име на момиченце.

Изисквания:

  1. Кратко, до 4- 5 букви.
  2. Мелодично и звучно. Да се съчетава с дълга фамилия.
  3. Може и да е чуждоземно, но да не е изкилиферчено и помпозно.

Досега бяха отхвърлени: Анна, Галя, Дора, Лора, Леда, Лида, Лидия, Мила, Мина и Нора.

Ще съм много благодарен.

А ако има “победител”, може да помислим и за награда- бутилка вино например, но не от най- скъпото. :)

П>С>

Не е момиченцето от снимката, то вече си има име.

Особености на българския капитализъм 2

февруари 16th, 2008 от Ворце 2 коментара »

Когато отвориха новият супер в квартала, част от голяма българска верига, чието име няма да споменавам, всички се зарадвахме. Намираше се на добре подбрано, ключово място, изборът на стоки- богат, цените – сносни. Така че може да се каже, че улесни живота ни. Но много скоро моят “ентусиазъм”, а и на други, беше охладен. Пространството на магазина не беше голямо, което довеждаше до една невъобразима “гъчканица” и постоянни катастрофи с пазарски колички. А имаше и само две каси, та километричните опашки можеха да те доведат до припадък.

Но собствениците явно бяха хора, мислещи в перспектива и бързо прецениха минусите. Бяха взети и незабавни мерки- ремонт, разширение и инсталация на нови каси.

Браво! Така се прави! Бизнесът трябва да се развива!

А сега, ако може, нека шефът на супера или някой сведущ по въпроса да ми обясни защо, по дяволите, беше този ремонт и монтирането на новите каси, след като в час пик пак работят само две и опашките са същите?!?!?

България- страна на неограничените… невъзможности!

февруари 15th, 2008 от Ворце Без коментари »

Това видео е един доста успешен опит за сатирична комедия, хвърляща страничен поглед към нашето днешно битие. Естествено, някои “неща” са преекспонирани за целите на “повествованието”, но нали това е работата на “сатирата”- да се видим отстрани. Видях мнения, че филмът представя България в “неблагоприятна” светлина.

Ами че ние сме си я направили такава. Можем ли да виним другите. Ако някой иска, нека отрече, че показаното е истина. Но с доказателства моля.

Представям ви

България- страна на неограничените… невъзможности

Приятно гледане…

Надявам се да ви хареса.

Допълнение:

Този филм спечели конкурсът за “късометражно предизвикателство” на Интерспейс през 2006 година. Според мен създателите му ще имат “бляскаво бъдеще” в света на киното. Казвам го, не защото ги познавам и доста от тях са ми приятели, а понеже знам как работят- “като за последно и с ищах”. Никога не съм се влияел в оценките си от шуробаджанашки критерии.

П>С>

Съжалявам за качеството, но и на сайта на Интерспейс не е по- добро. Технически ограничения.

П>П>С>

Оказа се, че и аз съм имал малък косвен принос към тази „продукция“. Онази вечер “обичайните заподозрени” се бяхме събрали, та като стана на въпрос, се сетихме, че идеята за заглавието била моя.

Леле, че съм креативен!:)

Ами циганката умря, та да се похваля. Понякога и аз се поддавам на суета. Какво да се прави…

Любов (?) на показ

февруари 14th, 2008 от Ворце 2 коментара »

Аман от този Свети Валентин!

Има много начини да покажеш на един човек, че го обичаш. Нужно ли е да наемеш рекламно табло, където да изтипосаш снимката му с послание от типа “Светле, страхотна си! Много те обичам!”?!?

Към кого е насочено то? Към Светла? Или искаш да покажеш колко си влюбен на другите, че те не знаят? Или колко си богат?

Абе пич, по- добре тегли една майна на бизнес срещата в 10 часа и я изненадай в офиса й с цветя и скъпо бижу! Или вземи два билета за някоя екзотична и красива дестинация, па я “отвлечи”!

Между другото обръщаш ли й достатъчно внимание през останалото време на годината?

Или само днес, понеже така го внушава тази обществена истерия!?

И малко повече въображение, моля ти се!

Тоя постер е някаква абсолютна ексхибиционистична простотия!

Нямаш стил, брато!

Не си го мисли!