是以聖人處無為之事，
行不言之教；
萬物作而不為始，
生而不有，
為而不恃，
功成而弗居。
夫唯弗居，是以不去。

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.