Датата 10 ноември се превърна в повод за размисъл върху най- новата ни история. Традиционно на екрана се появяват подбрани социолози, политолози и т. н. хуманитаристи, които разсъждават върху “прехода”, “промените” и ни разясняват какво се е случило.
През 2008 вестник “Капитал” навърши 15 години от създаването си. Кризата още не беше ударила Прокопиев и той реши да ознаменува събитието, инвестирайки във… филм! По- добър вариант, отколкото организиране на банален банкет. Продуцентът на филма Мартичка Божилова, за да осъществи проекта, покани 15 от най- известните български творци като Борис Десподов, Борис Мисирков, Валери Милев, Георги Богданов, Драго Шолев, Иглика Трифонова, Камен Донев, Милена Андонова, Надежда Косева, Стефан Командарев, и много други. Всеки от гореизброените имаше възможност да избере една година между 1994 и 2008, и да направи филм за нея с времетраене до 5 минути. Не бяха поставяни жанрови или някакви други ограничения, освен времевото.
Така на бял свят излезе проектът “15”- интересен поглед към близкото ни минало.
Някои от създадените късометражки като “Омлет” на Надежда Косева получиха международно признание и доста награди.
„От всички изкуства за нас най- важно е киното”, казал другарят Ленин.
Друг е въпросът какво е разбирал той под/от кино. Важното е, че е имало хора, които да се възползват от този “другарски” афинитет на властта към киното и да експериментират. То в началото цялата революция била един експеримент- затова макар да е октомврийска, започва през ноември,- но после официалната линия се втвърдила дотолкова, че експериментите били невъзможни. Но да се върнем към началото, а там има един “Човек с кинокамера”, открит от Дзига Вертов.
На 15 септември тържествено, по традиция, беше открита новата учебна година. Паралелно, но без много шум и фанфари, започна и новият сезон на бойните клубове в училищата. Макар и да не е включена в официалната учебна програма, дисциплината “побой” е широко застъпена сред тийнейджърите в учебните ни заведения. По всичко личи, че ще наблюдаваме оспорвана борба за титлата “побойник на годината”, защото само няколко дни след началото на съревнованието имаме първите жертви. Каквото не ни дава като емоция и зрелище “бойният шампионат”, телевизиите запълват с кадри от показни полицейски акции, продуцирани със съдействието на пресцентъра на МВР.
Но една независима продукция- “Добрите студенти”, дело на режисьора Вито Бонев, засега, според мен, слага останалите телевизионни предавания в малкия си джоб. В заснемането й личи опита, натрупан от Вито в реализацията на Биг Брадър, но и възможности за още по- голяма творческа изява. Надявам се продуцентите да забележат този потенциал и да му поверят режисурата на някой качествен сериал с добри актьори, а не риЪлити с натурсчици от неизвестни български градчета. Трябва все пак да признаем, че и “Добрите студенти” е чуждестранен формат- базиран е на едноименния разказ от Борис Виан. Въпреки това интерпретацията е достигнала завидни висоти, дължащи се на съответствието на фабулата с някои аспекти на ежедневието ни. Естествено, има и спадове, но няма да се вторачваме в дребни детайли. Можем спокойно да кажем, че филмът е прекрасен пример за произведение на българския ноериЪлитизъм.
Внимавайте!
Големият брат ви гледа, както и вие него.
Не се препоръчва за лица със слаби нерви и малолетни пишлемета, които не мислят.
Винаги можете да разчитате на моето “разбиране”. Мога да се поставя на ваше място, да видя нещата през вашите очи, да вникна в мотивите ви и да проумея действията ви.
Но вие искате моето одобрение.
Чудя се, защо ви е?
Не е само това. Вие искате да одобря вашите решения и действия за себе си- да ги приема като свои.
Пак се чудя, защо ви е?
Само не ми излизайте с номера “ти не ме разбираш”.
Вие не искате “разбиране”, а успокоение. Намирате го в одобрението. Одобрението на овче стадо- топлината на сгушени едно в друго тела.
Вашият път не е моят път. Пътищата ни може да вървят успоредно или да се пресичат, но не са еднакви. Изправени пред различните препятствия реагираме по различен начин- всеки по своему.
Отговорността и последствията от решенията ни ги носим ние- всеки по своему.
Ничие одобрение или статистика не ще облекчат вътрешния ви дискомфорт, ако изпитвате такъв.
Туризмът е основен отрасъл в родната икономика. Затова туристическите оператори, хотелиерите и правителството се грижат толкова много за развитието му- чертаят се стратегии, правят се реклами…
Паралелно се води голям диспут “Какво търсят чуждестранните туристи в България?”. Зложелателите твърдят, че черноморските ни курорти са дестинация само за изпаднали западняци, които идват тук, за да се напият и пое*бЪт.
Дали това наистина е така?
Един ирландски турист- Бари Уест, е филмирал своята почивка в България. Лентата ще даде доста насоки и отговори на компетентните органи и браншовите организации.
Нискобюджетна продукция направена с хъс. Има доста дефекти, които могат да се сметнат и за ефекти. Актьорът в главната роля е симпатяга. Останалите участници май са натурсчици. Достатъчно смешни попадения, особено в началото.
