Вечерта преди голямото приключение той се видя с няколко приятели “за по бира”. Сподели им плана си, а те го обявиха за луд. Жените им, които също присъстваха на сбирката, възразиха, че “той не е луд, а романтичен и те, техните мъже, трябва да взимат пример от него”. “Семейният мир” се оказа застрашен. Затова К. се намеси в опит да възстанови статуквото: “Той наистина е романтичен, но е и луд като всеки романтик”. После дръпна обширна реч, в която приведе много примери как подобни романтични жестове са завършвали трагично. “Не напразно са измислени толкова вицове за съпрузи, прибрали се по- рано от командировка и изненадали жените си с други мъже”, заключи К. Но той остана непреклонен. Нямаше връщане назад. Вече си беше купил самолетен билет и то не от някоя нискобюджетна компания, а за директния полет на “Луфтханза”. Когато искаш да зарадваш любимата си, дума не може да става за пестене. Всъщност, самолетната резервация беше най- малкия проблем. Пътуването не беше и проблем, а последната брънка от грандиозен план. Паралелно с плащането на полета той купи и два билета за фестивала в Берлин. Знаеше, че ще я зарадва с тях. И двамата искаха да посетят концерт на “Фивър Рей”, а тя щеше да бъде от водещите изпълнители на събитието. Напоследък в компанията, където се подвизаваше, я затрупваха с работа до шия и тя се нуждаеше от почивка. Всичките им уговорки се проваляха заради натоварения ѝ график. Накрая той реши, че е крайно време да вземе крути мерки, за да избегне “любовната криза”. Достатъчна му беше финансовата. Така започна да реализира плана си като един истински конспиратор с опит в организацията на изненади. Беше помислил за всичко. Свърза се с колегите и шефа ѝ, обясни им какво е наумил и ги придума да му съдействат. Не беше лесно, но той успя. Помогна му факта, че наближаваше рождения ѝ ден и гузната съвест на работодателите ѝ проговори. Изненадващо за самата нея приятелката му получи 5 дни почивка като компенсация. Когато се чуха по скайпа, тя крещеше от радост като малко дете. А каква ли щеше да бъде реакцията ѝ, когато се появи на вратата ѝ с цветя, бутилка от любимото им вино и билетите за бленувания концерт…

Полетът мина безпроблемно. Хвана такси от летището. Спряха, за да купи вино и цветя. Пръскаше пари като куршуми в престрелка. Не му пукаше. Нямаше търпение да види усмивката ѝ. Няколко пъти си представи тяхната среща. Получаваше душевен оргазъм само при мисълта за нея. Ето я и заветната врата! Започна да натиска бясно звънеца. Но отвътре не се чу ни звук, ни стон. “Може би е излязла да се разходи или е отишла на тренировка, или е прескочила до супермаркета…” Още по- добре! Той се сети, че тя оставя резервен ключ при възрастната ѝ съседка, за да полива растенията ѝ, когато отсъства. Старата вещица го познаваше и беше инструктирана да му отключва къщата, ако се налага. Ще влезе и ще приготви романтична вечеря. Нищо че беше рано. После ще се развилнеят из града. Или ще се спукат от секс. Едното не изключваше другото. Първо ще се спукат от секс, после ще се развилнеят и накрая- пак секс! Докато кроеше тия планове, той отново звънеше бясно, но на вратата на съседката. Ключалката щракна и на прага се появи подозрително гледаща старица.

-         Здравейте, госпожо Х. Помните ли ме? Аз съм приятеля на вашата съседка. Бихте ли ми дали ключа от къщата ѝ? Явно е излязла за малко…

-         Тя замина…

-         … Замина ли?!? Къде замина ?!?

Бабата влезе вътре, мърморейки си нещо под носа.  “Ех, глупаци, глупаци…”, дочу той през открехнатата врата. Все още асимилираше получената информация и проиграваше всички възможни варианти, когато мобилният телефон започна да вибрира като полудял в джоба му. Извади го машинално, но когато видя на дисплея да се изписва името ѝ, вдигна моментално.

-         Явооор, къде си?!?!?

-         А ти къде си?!?

-         В София! Исках да те изненадам, но теб те няма. Чух се с майка ти. Каза, че си заминал, но не знае къде…

-         Е, аз пък съм пред къщата ти във Франкфурт…

Все пак те успяха да се изненадат взаимно.

Макар и не много приятно…

От поредиците “Ех, любофф, любофф, ти си като жълта тиква” и “Живот като на кино”.