Посланиетооо!!!

август 13th, 2008 от Ворце Без коментари »

- Ама какво е посланието на този скеч?! Аз не го виждам… Нали трябва да кажем нещо на хората!

Не мога да го разбера това отношение!

Кои сме ние?

Следващите пророци?

Поредните политици, размахващи пръст от екрана?

Поредната тъпа политическа сатира?

Винаги трябва да има послание!

На всяка цена…

Ама ако се напъваме все да тръгваме от него, накрая ще е едно голямо осиране!

Стига с този наставнически манталитет, който ни кара да си мислим, че знаем всичко и можем да кажем на другите кое е правилно и как трябва да става!

Ние не сме по- добри от тях!

Също толкова заблудени сме и се лутаме!

Най- важно е чувството!

Нека да тръгнем от него…

Има ли чувство, има и послание!

А не е ли по- важно за един скеч да бъде смешен?

Посланието всеки ще намери сам!

Да се псуваме с любов!

август 12th, 2008 от Ворце Без коментари »




Джиесемът иззвъня. “Оооо, радост моя!”

- Кажи, кучко!

- Къде си бе, нещастник?!

- Насам- натам… Както винаги… Разбра ли, че пътуваш?!

- Да, С. ми каза… Между другото, той ти е бесен! Казал си му да го духа…

- Да, в лицето! За разлика от него, който ме плюе зад гърба… А и не е единствен, напоследък го казах на много хора…

- Не е здравословно да го псуваш…

- Абе, хора, докога ще ви обяснявам, че “да го духаш” не е псувня, а покана за сближаване… А и не ме е страх- много лае, ама малко хапе! Но ако се притесняваш, ще си разплета чорапите…

- “Покана за сближаване”… Ама мен не ме каниш!- смее се

- Ти си зла, ще го отхапеш…

- Напротив, не знаеш колко съм добра…

- Знам! Нали затова заминаваш, ще им духаш и ще ги убедиш да участват в проекта. Но ти си професионалистка, а аз обичам неразкрити аматьорски таланти! С. е роден духач, ама още не го знае. Аз ще му помогна да разкрие таланта си…

- Простак!

- Но такъв ме обичаш…

- Мислиш ли?

- Убеден съм!

П>С>

Всяка трета дума в кварталната градинка е псувня. Псувните заместват много други думи. Важна е интонацията! Понякога псувнята наистина може да бъде обяснение в любов.

Най- простата и ефикасна житейска теория!

август 12th, 2008 от Ворце Без коментари »

“Кое си требе, оно си сака и ако е нужно, ке стане!”

Така е казвал дядо ми. Чул го от своя баща, а той навярно от неговия…

И така до Адам вероятно.

Абсолютно вярно!

Аз само добавям клишето “прави каквото трябва и каквото чувстваш, пък да става каквото ще…”

Или сумирайки, девизът ми е “Оцелявам напук на всички, само не и на себе си!”

Развод по мъжки

август 8th, 2008 от Ворце 11 коментара »


- Разделихме се с жената…

- Чудесноооо!!!

- Що бе?

- Ами вече няма да се налага да се правиш на добро момче!

- Че аз правех ли се?

- Ооооо, баце!- залива се от ироничен смях- Добре дошъл у дома!

- Ти к’во направи, като си тръгна твоичката?

- Ами… Купих си слънчеви очила и разкарах любовницата…

- Е защо?

- Поиска да заеме мястото на жената!

- Добре де, слънчеви очила си имам, а любовница нямам…

- Там ти беше грешката…

- Смяташ ли?

- Определено…

- Хм… както и да е… след като нямам любовница, която да разкарам, какво да правя?

- Абе ти луууд ли си бееее?!?!? Гледай к’ва опашка от жени има пред вас…

- Е, та?

- Как “е, та”?!? Секс, секс, секс… До припадък и после отново…

- “Без въпроси”…

- К’во?

- Малкият Явор така казва: “Секс, секс, секс без въпроси”

- Точно такааа!!! Никакви въпроси, никакви отговори и тъпи разговори! Само секс, наркотици и рокендрол! Клише, ама е верно! Не успяхме да се засечем с Малкия, но от твоите разкази все повече се убеждавам, че е много мъдър човек…

- По своему…

- Както и да е… Отивам да взема още по една, за да полеем събитието!

П>С>

Понеже видях, че долният пост привлече вниманието на читателите на блога и макар да съм го затворил за коментари, такива се появиха при други постове, реших да представя още една мнение за събитието, което смятам за много по- интересно и достойно за обсъждане от психологическа и социална гледна точка,:) въпреки че считам темата за приключена и затова не позволих оставянето на мнения при долния разказ.

Обяснението

август 8th, 2008 от Ворце Без коментари »

- Ама защо…- лицето й се разкривява в болезнена гримаса, очите й се пълнят със сълзи, а аз се втрещявам- Вие сте един за друг… Бяхте перфектна двойка… Защо се разделихте?!?

- Точно заради това- смея се.

- Не разбирам какво имаш предвид…

- Прекалено много красота и съвършенство се събраха на едно място. Не можеше да се диша… Сега тя си търси някой по- смотан и аз се оглеждам за някоя по- семпла, която да не ме засенчва…

П>С>

Надявам се с този текст да съм отговорил на тъпия въпрос, който все ми се задава в последно време. Нека циркулацията на това питане спре. Още повече че доста време мина оттогава. Явно не ви работят службите, дами и господа, щом разбирате с такова закъснение. Поласкан съм от мнението ви за нас, но ние не бяхме нито семейство Саркози, нито Брад и Анджелина.:)