Постоянно слушам как разни хора препоръчват вероучението като лек срещу “моралната и духовна криза, обхванала обществото ни”.
А аз ги питам:
- За какво ни е вероучение, след като нямаме вяра?
ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!
януари 21st, 2008 от Ворце Без коментари »
ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!
КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ,
АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ…
23.01.2008 (сряда)
начало: 17.30ч. – паметника на св. Климент Охридски
(градинката между СУ и Парламента)
18.30ч. – среща с кукерите на Мавзолея
Понякога планината се ражда в мен,
като малко дете и плаче…
прерязвам й пъпната връв,
сетне я пускам да израства
с високи и снежни била – до небето..!
С вечерно светлинно шествие с челници и в пълна екипировка:
карбидки, каски, раници, ски, щеки, сноуборд или каквото друго ползвате да опознавате планината (моля, без пикели и сечива) да осветим заедно нощните софийски улици, за да донесем светлина по пътя на заблудената ни държава, която унищожава единственото си истинско богатство: нашата природата !
ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, а причината, че такива проекти има за всяка планина в България!
Защото те е грижа за нашите планини и не искаш повече язви като Банско! Вярваме, че ще доведеш целия си пещерен/ катерачески клуб, приятелите и роднините си, и всички на които им пука!
Мощна група кукери ще ни помогне да прогоним тъмните сили от държавното управление, защото всички знаем, че живите традиции искат жива природа!
ТЕ хищно са си наточили зъбите за планината и кой, ако не ние, може да спре това?
Не се ослушвай! Идвай и си носи челника!
forthenature.org * iskampriroda.org
Неведомите пътища на промяната
януари 21st, 2008 от Ворце 1 коментар »Докато светът обсъжда личността и кариерата на Беназир Бхуто, очаквайки развитието на събитията в Пакистан, един мой преподавател ме подсети за личност, малко известна извън специализираните среди както на запад, така и на изток, чиято дейност обаче е една от причините да може в тази мюсюлманска страна жена да бъде избрана за премиер много преди това да се случи в “светска” Турция.
Леополд Вайс, по- известен като Мухаммад Асад, е еврейн, роден през 1900 г. в град Лвов, намиращ се в границите на тогавашна Австро-Унгария. Произхожда от род на равини. Самият той обаче се отклонява от религиозната кариера. Авантюрист по душа, Вайс сменя много поприща, но основно се занимава с журналистика. През 20-те години на 20 век се озовава в Палестина като кореспондент на “Франкфуртер Цайтунг”. Тук, сблъсквайки се с исляма, стига до заключението, че само като мюсюлманин ще може да проумее тази религия, в резултат на което я приема. Следват престой в двора на Саудите и множество пътешествия в страните от Ориента. Пише редица студии и статии за исляма. Среща се с Мохамед Икбал, който му оказва голямо влияние и се установява в Британска Индия. След разделението между Индия и Пакистан през 1947 г. взема дейно участие в политическия живот на новосформираната държава. Посланик на Пакистан в ООН. Участва в създаването на пакистанската конституция. Според сведенията той е радетел за клаузите и законите, обосноваващи участието на жени в политическия живот, нещо революционно за мюсюлманските страни тогава.
Като се замисля, май със своята дейност Вайс, или Мухаммад Асад, е допринесъл за развитието на мюсюлманския свят много повече, отколкото външният модернизационен натиск на запада, чиито резултати не винаги са успешни.
П>С>
Najam, Adil. Muhammad Asad (1900-1992): The Pakistani Connection
Ben-David, Amir. Leopold of Arabia (part I)(part II)
Македония днес
януари 21st, 2008 от Ворце 4 коментара »
Бях излязъл да си купя цигари и срещнах един познат, който се пише “македонски активист”. Не ми е близък. Доколкото си спомням, някой ни запозна в “Сите Българи”. Едно от многобройните запознанства на маса, които не водят до някакъв особен резултат. Въпреки че до голяма степен ми е безразличен, аз съм възпитан и реших да го поздравя:
- Здрасти! Как си?
Онзи ме гледа намусено, изпод вежди:
- Как можа?!!!
- Какво е станало?- сащисах се аз.
- Сложил си на блога си връзка към онзи българомразец ВББ! Ти знаеш ли какви ги пише това момче за нас, а?!!! Видя ли поста му за Илинден?!
- Да, видях го. Ама чакай малко, тези връзки съм ги публикувал под наслов “Македония днес”…
Но той не ме остави да се доизкажа, продължи да фучи, врътна се демонстративно и си замина.
Мила родна картинка. Повечето спорове в България се водят по този начин. В Македония също.
ВББ не е “пробългарски” настроен. Това е всеизвестен факт за тези, които по една или друга причина са попадали на неговия блог. Но той е, ако мога да се изразя така, един от лидерите на македонската блогосфера. Много хора го четат, обсъждат и т. н., дори да не са съгласни с неговото мнение. Така че неговите писания са част от македонската реалност днес и ние не можем да ги игнорираме, ако искаме да имаме пълна представа за случващото се там. Ако искаме да си живеем с нашите представи- няма проблем. Не му обръщайте внимание.
Да, знам, че стилът му е провокативен, често обиден. Но не бих го окачествил като “тъпо сърбоманско копеле”, както правят някои. Провокации много. Но въпросът е как ще реагираме на тях. Видях, че по случай Илинден беше написал в блога си “fuck blugaristan”, или нещо подобно (за съжаление не мога да намеря този негов пост, има някакъв технически проблем). Аз пък в коментарите му благодарих за пожеланието и му казах, че “повече секс никому не е излишен”. Естествено, той изтри моя коментар. Негово право. Негов стил на блогиране. Но аз продължавам да го чета. Не мисля, че е глупав. Напротив, той е чел много и се е запознал с доста от оригиналните извори за македонската история, за което свидетелстваше един друг негов текст, впоследствие изтрит от самия автор. Просто не може да се раздели от емоциите, кипящи в македонското общество, а и се опитва да поддържа един “уличен” стил на изразяване, който вероятно допринася за неговата известност. Но това не ме кара да го мразя. Чудя се на тези, които му се впрягат и ненавиждат. Чудя се и на тези, които пречупват своя поглед към Македония, опирайки се само на “пробългарски” блогъри.
Докато си мислех за тази история, се сетих за един македонски виц:
Един македонец направил успешна “афера”, “гешефт” и решил да ощастливи жена си с подарък по този повод. Та тръгнал из чаршията. Първо влязъл в един бутик и харесал една женска “кошуля”:
- Колко коща ова кошуля- прашал той.
- Кошулята коща 25 евра, али се нуди во комплета со пола, со …
- И колко коща во комплета?
- Е па 350 евра.
На онзи му се видяло много, а и не харесал другите дрехи, па си излязъл. Отишъл при един златар. Харесал едно синджирче:
- Колко коща овой ланец- прашал той.
- Ланец коща 100 евра, али се нуди во комплета со обеци, со …
- И колко коща во комплета?
- Е па 500 евра.
Отказал се и този път. Но където и да отивал, всичко се предлагало в “комплета”. “Налютил” се, отказал се да купува подарък и тръгнал да се прибира, но се сетил, че жена му поръчала да вземе яйца за вкъщи и купил една кора. Но не щеш ли таман излизал от чаршията и едната му обувка се развързала, той се навел, оставил яйцата пред себе си и взел да я завързва. Точно тогава пък на пазара влизала една баба, която търсела яйца:
- Еве, дечко, колко ти кощат яйцата?
- Яйца, тетка, али во комплета со к*р, со брада, со све.
Та същото е положението и с Македония днес, момчета! “Яйцата, али во комплета со к*р, со брада, со све”.
П>С>
Връзките, които слагам на блога си са моя работа!
Ако на някой не му изнася, да не го чете!
