снимка: Комитата/ Бели байтове за черни дни
Мислех да остана встрани от истерията покрай оцветяването на Паметника на съветската армия, още повече че отдавна съм изказал мнението си за паметниците от епохата на социализма и тяхната съдба, но две изказвания, които чух през последните дни, ме провокират да взема думата.
Пък и какъв блогър съм, ако не се набутам в обществения калабалък?!?! 
Ето ги и провокативните изказвания:
1. “Оцветяването на паметника е гавра с паметта на съветските войници дали живота си в борбата с нацизма!”
Мисля, че изрисуването на паметника не беше гавра с паметта на загиналите войници, а послание към тези, които използват тяхната саможертва за трупане на дивиденти и постигане на политически цели. Подвигът на съветската армия през Втората световна война заслужава уважение, защото тя победи напук дори на некадърното ръководство на вожда Сталин!
Всъщност, много по- голямо лицемерие и гавра с паметта на войниците е строежът на тези мегаломански паметници, прославящи Червената армия, от съветския режим, който е виновен за смъртта на голяма част от собствените си бойци с некомпетентното си управление!
2. “Това е американска провокация”, заяви няк’ъв пенсионер на свой набор.
Оцветяването на паметника не е извършено от агенти на “американския империализъм”. Напротив, то е дори по- обидно за американците, отколкото за руснаците, защото сякаш художникът с творбата си в прав текст казва, че сме заменили пропагандата на един “голям брат” с тази на друг такъв. Альоша е заменен от Супермен. Или казано по друг начин: “Преоблякъл се Илия, пак в тия”. Иначе райтърът е можел да избере японски анимационни герои, но той се е спрял на американски. Ако това не е послание, не знам кое е.
Това, естествено, е моето мнение по въпроса.
“Мнението е като гъзът- всеки го има”, гласи нашенска поговорка.
Хубаво е, че рисунката на паметника предизвика дебат и изказването на различни мнения.
Ама още по- хубаво ще е, ако тия мнения не излизат от идеологически запечените ни ануси под формата на русофобски или русофилски изпражнения.
Колко хубаво щеше да е мненията ни да произлизат с мисъл от главите ни и естествено, в крак с времето!
