Ако трябва да опиша политическия, икономическия и обществен живот в България с една дума, то това ще е медиокрация. Терминът има двойнствено значение. От една страна, означава управление на посредника, а от друга- власт на средата.

В съвременното обществено пространство основният посредник са медиите, така че медиокрация често се интерпретира и като управление на/ чрез медиите. “Власт на средата”, нека бъдем честни, си е чист евфемизъм за власт на посредствеността.

Точно това наблюдаваме в родината- съюз между медиите и посредствеността.

Историята на “партия” “Атака” е блестящ пример в това отношение.

Възходът на тази политическа сила започна програмната окупация на една кабеларка, добре известната на всички ни, “СКАТ”. Понеже средностатистическият сънародник няма какво друго да прави, след като се прибере от работа, освен да върти каналите с дистанционното и да псува гадната си съдба, този канал бързо набра аудитория, тъй като казваше на всеуслушание мръсните мисли на маргинализираните ни подсъзнания: политиците са корумпирани мошеници, ние изнемогваме, а за всичко са виновни “великите сили”, турците и циганите, които дебнат да ни е*нат отзад. Паралелно “лидерът” на “партията” Волен Сидеров затвърди позициите си сред електората с няколко националистически “книги”. Благодарение на тези действия “партия” “Атака” влезе в парламента и така се добра до микрофоните на националните телевизии и страниците на многотиражните всекидневници. Това само затвърди легитимацията на простащината и посредствеността. Последните дни видяхме нейния връх. Сбиване в Батак, сбиване пред джамията “Баня баши” в София… Сигурно е имало и други сбивания, които незнайно как са били пропуснати от средствата за отразяване.  Горните две обаче бяха надлежно отразени от телевизиите и вестниците.  Явно е, че Волен вече съвсем полудява, но вместо да спрат да се занимават с него, медиите продължават да го канят, за да “разясни” “позицията” си, сякаш не знаем какво ще ни каже. Следва сбиване в ефира на националното радио. Мисля, че няма накъде повече да пропадаме. Вместо да изолираме простотията, я оставяме да ни залее повсеместно.

Нека бъдем исторически коректни- този модел на медиокрация съществува отдавна. Началото му беше поставено, когато медиите легитимираха арогантността на един друг български “политик”- Ахмед Доган. Доган е баща не само на политическата, но и на икономическата медиокрация в съвременна България. Няма по- голям посредник в бизнес отношенията от него. Личи си по хонорарите за “консултантската” му дейност, той е “милионер в зелено” и разпределя “благата” в “обръчите”. Но да не бъдем неблагодарни, човекът е гарант за “етническия мир” в страната ни. “Етническият модел” е негова феодална собственост. “Да е*еш тоз модел, дет го гарантира ня’къв шибаняк”, каза наскоро мой познат. Прав е. Етническият ни модел е толкова нае*ан, че няма накъде повече. Въобще, отношенията ни са нае*ани- прагматични, пресметливи и бездушни, пък какво остава за модела на “етническа толерантност”.

Проблемът е, че вече няма политически и обществени отношения извън медийния популизъм.  Доказателство  е и издигането на настоящия ни премиер.

Това е положението: посредствено и безпринципно общество, посредствени и безпринципни медии, посредствени и безпринципни политици…

Всички знаем за лайната, псуваме в бетонните гета, гледаме новините и пак псуваме затворени в кочинките си, оцелявайки поединично и безпринципно – българи, цигани, турци и нелегални арабски емигранти, събиращи се около единствения  познат им символ в София- джамията…

Мразим се- един друг и себе си.

Нека не се избиваме помежду си, а да си теглим куршума сами!

Толкова сме нещастни!